Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Първият български младеж, учил в чужбина, за да получи висше лесовъдско образование, е Стефан Дончев от Клисура. През 1876 година той завършва с отличен успех Кралската земеделска академия в Проскау, Прусия. А преди това учи в земеделското горско училище в град Крижевац, Хърватия. Данни от книгата „Укротените порои в България” с автор Пеко Панов, самият той - възпитаник на Агрономо-лесовъдния факултет в София, завършил през 1948 година. В книгата се отбелязва още, че родоначалниците на лесовъдската колегия у нас получават висшето си образование след Освобождението на България в най-реномираните горски академии, кралските институти и университети и други училища в Германия, Франция, Австрия, Чехия, Русия и Хърватия. След завръщането в родината те веднага започват усърдна работа за Българската гора. Основите на лесовъдското образование и наука в България са поставени в края на деветнайсти век. Първо са открити училища за горски стражари - в Чамкория (Боровец) и Велинград, а в началото на двайсти век - и академичното лесовъдско образование. Към Агрономическия факултет на СУ се открива катедрата „Частно лесовъдство”. За лесовъдското образование и наука в България разказват: доцент Георги Костов, професорите Веселин Брезин и Милко Милев, инженер-лесовъдът Стефан Шулев и ветеранът-лесовъд Борислав Божов.
