Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ако оголените склонове на Южна Стара планина в началото на двайсти век не бяха залесявани, България нямаше да може да се слави с прочутата в цял свят Казанлъшка маслодайна роза. Нейният омайващ аромат нямаше да се стели из подбалканските полета. А ако водосборите на повече от две хиляди реки не бяха укрепвани и залесявани, цялата ни страна щеше да се превърне в пустиня. И това огромно биоразнообразие, това тържество на естествената природа по нашите земи, на което се радваме и което е живот и за нас, хората, нямаше да е възможно. Ако има нещо вярно в мисълта на Достоевски, че красотата ще спаси света, то се потвърждава в България с факта, че именно розите стават причина за началото на борбата с ерозиите и пороищата. Тогава започва изграждането на тераси, клеонажи, системи от баражи, като едновременно с тяхсе извършват и мащабни залесявания. Процес, който протича болезнено, с яростни битки и паднали в жертва лесовъди, защото далеч не всички разбират жизненоважната и дори животоспасяващата роля на горите.
За изграждането на баражите и залесяването на планинските водосбори на реките в България разказват инженер-лесовъдите Борис Господинов, Иван Гергов, Никола Кавърджиков, Мико Павлов и професор Иван Палигоров.
