Героите на Радичковия разказ „Ние, духовата музика“ и съвременните им колеги от Русе си приличат както по инструментите, с които радват сърцата, така и с ентусиазма си, с който надуват кларинетите и тромпетите.
При нас нещата са строго разделени. Ние изпълняваме функцията на духов оркестър, когато има национални празници, други събития, шествия, организирани от община Русе. А на концертния подиум сме с другото си лице. Ние сме 2 в 1, разказа диригентът Димчо Рубчев и призна, че страстта на колегите му е в джаза:
Ние вече 6-7 години сме изцяло в този стил и се опитваме да бъдем едни от най-добрите, както го казват най-добрите български джазмени, които идват като солисти ни Биг бенд Русе.
Публиката обаче не знае, че скоро може да остане и без музиканти. Не защото някой им забранява да свирят, а защото липсват желаещи да се занимават с музика.
Ще се наложи ние да си внасяме музиканти от чужбина. Положението с подрастващи музиканти е повече от трагично. В целия 5-годишен курс на обучение в Музикалното училище има 2 кларинета, няма обои, няма тромбон, туба няма от 12-13 години.
Подробности чуйте в звуковия файл.
