Цикълът от четири епизода обхваща културното преобразяване на България в периода между двете световни войни. Въпреки националните катастрофи, няколкото загубени войни и разрушените илюзии, културно-историческото време събрано в двете десетилетия след Първата световна война, тече в различни посоки – от забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо през двайсетте, до успокояващо и дори забавящо хода си в края на трийсетте. Българският културен свят тогава търси своите нови ценности, отваря недокосвани пространства, често противоречиви, но отправили стремеж към преобразуване на стария светоглед.
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.
Епизод едно: „Разноликите художници“
Това е един от най-силните периоди за българските художници! Тогава творците са били най-свободни и най-почитани. През нито един друг период, макар и само десет-петнайсет години, няма такова разнообразие, с толкова различни постижения и автори. Много разнолико, трийсетте години са най-разнолики от към сюжети, стилове, техники… И не само, докторът по изкуствознание Александър Въчков, продължава разказа си за изобразителното изкуство между двете световни войни, като повдига завесата на развитието му през интересни истории за конкретни майстори на четката. Увлекателно пресъздава взаимоотношенията между българския „културен елит“ – писатели, поети и художници и разказва за великолепните илюстрации родили се благодарение на това общуване. Ще чуете и факти за историческата тематика в изобразителното изкуство, „намерила място дори и в учебниците по онова време“, както и за изграждането на войнишките паметници, което започва през този период.
Милена Балчева, уредник на музейната сбирка в Националната художествена академия и Неда Живкова, докторант по изкуствознание, пак там, разказват за добилото популярност в цяла Европа и България движение „Родно изкуство“, с неговите романтични призиви за възвръщане към националните отлики и преоткриване на родната действителност. Ще научите и любопитни факти за възникването на „предметността“ в изобразителното изкуство, както и за мястото на „салонната живопис“. Не на последно място, в „Разноликите художници“ ще откриете и мястото на жените в изобразителното изкуство – приети или отхвърлени, как и от кого?
В този епизод се говори и за това как в десетилетието на двайсетте години, преминало под болезнения спомен за „триумфите и трагедиите“ на войните, се налагат приоритетите на държавната политика – да стимулира родното.
Снимките са предоставени на БНР от Националната художествена академия.
6 януари
