Цикълът от четири епизода обхваща културното преобразяване на България в периода между двете световни войни. Въпреки националните катастрофи, няколкото загубени войни и разрушените илюзии, културно-историческото време събрано в двете десетилетия след първата световна война, тече в различни посоки – от забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо през двайсетте, до успокояващо и дори забавящо хода си в края на трийсетте. Българският културен свят тогава търси своите нови ценности, отваря недокосвани пространства, често противоречиви, но отправили стремеж към преобразуване на стария светоглед.
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.
Епизод 2 „Канон и неприсъствие в българската литература“
Когато Първата световна война приключва, българската литература вече има традиции. В нея присъстват имената на много поети и писатели, за които знаем, чиито произведения помним и четем. Заедно с тях обаче във времето между двете световни войни творят автори – мъже и жени, пренебрегнати от канона на българската литературна история. За тях започваме този разказ така: Когато говорим за непобедените музи, винаги ще има такива, които ще изпуснем. Това се дължи на факта, че ние не разполагаме с война на интерпретациите, а „Българската литературна история е история на генерали…“
В епизод 2 „Канон и неприсъствие в българската литература“ доц. Йордан Ефтимов, преподавател по теория на литературата в Нов български университет и проф. Милена Кирова, литературен критик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ минават границите на канона и разказват българската литература между двете световни войни от „премълчания“ ъгъл на присъствието и неприсъствието на българските автори в периода.
В този епизод е разказана и историята на тези, за които се знае съвсем малко. Ще научите как една писателка за първи път поставя въпроса за личното пространство на жената и мястото ѝ в мъжкия свят на изказа с думи. Опроверган е и митът, че жените творци тогава предпочитат да пишат само поезия.
Ще чуете и интерпретации за творчеството на утвърдени български поети в контекста на българската и европейската литература.
Автентични и с историческа ценност са запазените от Златния фонд на БНР гласове на Блага Димитрова и Елисавета Багряна, които споделят мислите си за времената, в които са живели. Ще разберете и защо според Петър Увалиев: Периодизацията е склонност на джуджета, които искат да режат исполините по собствената си мярка.
Снимките са предоставени на БНР от Националния литературен музей.
13 януари
