Цикълът от четири епизода обхваща културното преобразяване на България в периода между двете световни войни. Въпреки националните катастрофи, няколкото загубени войни и разрушените илюзии, културно-историческото време събрано в двете десетилетия след Първата световна война, тече в различни посоки – от забързано, любопитно, напрегнато, експериментиращо през двайсетте, до успокояващо и дори забавящо хода си в края на трийсетте. Българският културен свят тогава търси своите нови ценности, отваря недокосвани пространства, често противоречиви, но отправили стремеж към преобразуване на стария светоглед.
Всеки от четирите епизода на цикъла е фокусиран върху конкретни области на изкуството в страната: изобразителното изкуство, литература, архитектура, театър. Те са представени със спецификата им, европейския контекст и естетическите полемики оказали влияние в развитието им.
Епизод три: „Архитектурата – поезия на правия ъгъл“
Колкото и да е сериозна и драматична като събития една война, тя не отрязва като с нож процесите – културни и исторически и нещо винаги продължава от преди войната.
Едва ли има пълна аналогия между архитектурата, живота и другите изкуства. Това, което се разбира за романтизъм или поезия в литературата или музиката, не е съвсем същото за архитектурата. И все пак, проф.д-р архитект Константин Бояджиев и арх. Явор Банков намират близостта в изображенията и обемите. Те разказват българската архитектура между двете световни войни през създаването на едни от най-значимите сгради присъстващи и до днес в страната ни. Обясняват въвеждането на „модернизма“ у нас в контекста на големите световни научни и технологични и открития. Любопитни са препратките към модата в женското облекло и акустиката на сградите, както и великолепните личностни портрети на най-видните български архитекти от това време.
А, коя е непобедената муза на българската архитектура между двете световни войни и какво е „поезия на правия ъгъл“? – чуйте в предаването.
20 януари
