Едва ли сме си представяли, че ще трябва отново да си обясняваме какво означават тези две думи – театър и духовност. Някой ще каже, че годините на прехода ни доведоха до тук, а други ще възкликнат, че сами сме си виновни за това, което се случва, че трябва да променим мисленето си, да се научим да оцеляваме и да живеем в заобикалящата ни среда, да се научим да бъдем модерни, креативни и независими.
Но ето какво се получава, когато си зависим от Държавата, когато си зависим от мнението и реформите на псевдоексперти, на директори, синдикални организации и т.н.
Това да не е един добре подготвен сценарий? И важният въпрос е КОЙ седи зад него…
И друго се питам – коя от тези три думи „Театър, любов моя!“ ще бъде заличена първа…
По пътя на театралната реформа тръгваме в следващите минути в разговор с Красимир Ангелов, председател на постоянната комисия по култура във Враца, Калин Каменов, кмет на община Враца, Анастас Попдимитров, директор на Драматично-кукления театър във Враца и председател на БАРОК, актьорите от Врачанския театър, депутатът от ВМРО Красимир Богданов.
Динамичните събития не спират дотук. След поисканата оставка на Христо Мутафчиев от страна на част от колектива на Народния театър „Иван Вазов“ достигна новината, че „Съюзът на артистите и БАРОК подписаха споразумение за увеличение на заплатите за работещите в театрите“. Това се случи във вчерашния ден, когато председателят на Съюза на артистите в България (САБ) посети Драматично-кукления театър във Враца. Целенасочено ли беше избран моментът за подписване на това споразумение. Отговорът е на председателя на БАРОК Анастас Попдимитров.
