Разговор с преподавателките по български Костадинка Налджиева от Немското училище и Росица Анастасова от Англо-американското
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Както е добре известно, в училищата към чуждите посолства в София учат и български деца. На фона на общото число ученици в средните училища у нас, те не са малко. Получават ли тези българчета обучение по роден език и култура и кой би трябвало да им го осигурява. Държавата в лицето на МОН изглежда няма мнение по въпроса – вместо отговор на нашето запитване, от Министерството получаваме писмена справка за необходимите приравнителни изпити за признаване на образование или завършен клас. Каква е реалната картина. В повечето от чуждестранните училища – немското, англо-американското, френското „Виктор Юго“, български език, литература, история и култура се изучават, при това не само от българчетата, такава възможност имат и децата с различен произход. Часовете по български са включени в програмата на училищата и не се заплащат допълнително. Макар че обхватът, методиките и целите на обучението по български в тези училища са различни, водеща е идеята, че изучаването на майчиния език е неотменна част от модерното образование, съобразено с интересите на учениците, техния психологически комфорт, възможност за продължаване на образованието и реализация в съвременния свят. Изключение прави училището към руското посолство, където часове по български език няма и засега не се предвижда да има. Според интервю на директора на училището Андрей Вениаминович за в. „Русия днес“ в училищата към посолствата, които работят по руските образователни програми, не е предвидено изучаването на езика на страната, в която действат те. В момента в колектива от учители и техните семейства няма лингвист, владеещ български, а в училището българският език би могъл да се преподава само като избираем предмет с щатни преподаватели, а не като допълнителни частни уроци на външни преподаватели (става въпрос за това, че доскоро родителите на българските деца сами са организирали допълнителни платени занимания за децата си по български с външни преподаватели, което вече нямат право да осъществяват на територията на училището). Това са фактите, остава въпросът, който ще продължим да задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ – имат ли право на обучение по роден език децата от чуждестранните училища у нас и кой би трябвало да им го осигури.
