Това е един неординарен автор. Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач – Босна и Харцеговина, бивша Югославия. Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992-1995 г. по време на войната в Югославия участва в 5-и корпус на босненската армия и достига до чин „лейтенант“. След това започва да работи като журналист, колумнист, издава книги с прози, есета, критики. Това разказа пред “Хоризонт“ в предаването “Преди всички“ преводачът на българското издание Русанка Ляпова.
Авторът на много места казва в своята книга, че всъщност не иска да говори за войната, че неговото намерение е било друго. Но в някои от пасажите той казва например „Има само един начин да се измъкнеш от лабиринта, като си спомниш и говориш. Онзи, който е достатъчно смел, ще превърне спомените в думи, докато другите, които са се врекли в мълчание, в тях спомените за ужасното събитие, ще намерят друго убежище на 2 метра под земята“.
Това не е книга само за войната, и по-ценното е, че не е само за нея, а по-скоро за спомените за живота от преди войната, за красотата от този живот, коментира още Ляпова.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
