Много шум се вдигна за събарянето на тютюневите складове в Пловдив и много управленски глупости излязоха наяве. Живи вериги се правиха, големи далавери се подозираха, нелепи обяснения се даваха, скандалът ни заля от всички медии. И в същото време някак под сурдинка прозвуча стонът на специалистите, че пред разруха е мостът на Кольо Фичето край Бяла.
На този мост няма как да му бъде сбъркан адресът и да ни обясняват, че всъщност културна ценност съседният мост, който все още е цял. Построен е преди 150 години от великия майстор и е вършил работа през близо сто от тях. Легендата разказва, че когато освободителите стигнали до Янтра пред него, генерал Гурко се усъмнил дали ще издържи тежките оръдия. Кольо Фичето не седнал да го убеждава, а просто нагазил в реката и застанал под един от сводовете. Дал гаранция, която после се превърнала в традиция за българските строители.
Много бих искал да видя дали сега ще направят нещо подобно онези, които толкова време е трябвало да се грижат за състоянието на моста. Знам, че това ми въжделение няма да се сбъдне, понеже едва ли ще се разбере кой е отговорен за това. Пък и да се разбере, надали някой чиновник у нас ще има достатъчно здрави гащи, за да нагази в реката.
