Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е напълно нищожно: през 1942 година Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата и това обстоятелство позволява на литературните му врагове след преврата от 9 септември 1944 г. да го преследват и игнорират. Вярно, някои от предишните му другари, ползващи се с доверие и авторитет пред новата власт – Христо Радевски, Младен Исаев, Георги Караславов, го увещават да се разкае публично, след което да бъде оневинен и реабилитиран, а произведенията му да могат да бъдат издавани. Змей Горянин обаче отказва, твърди, че като цензор той никому не е сторил зло, нито пък е спирал нечия творба, затова смята подобен акт на посипване на главата си с пепел за унизителен и недостоен.
Светозар Димитров е роден в Русе през 1905 г., на 11 януари. В каталога на написаното от него срещаме романи, исторически хроники, публицистика, пътеписи, спомени, афоризми. Той е автор на над 50 книги, между които историческият роман „Кнез Иван Кулин“, описващ събитията около Видинското въстание срещу османската власт през 1850 г., на трилогията „Дунав тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Известна е пристрастността му към филателията, заедно с Елин Пелин са в редакцията на списание „Българска марка“. Автор е на изследване за Бачковския манастир, на „Пътни бележки“ за освободената Добруджа и на още много други произведения. Умира през 1958 г. в манастира „Седемте престола“ край село Еленов дол, община Своге, при неизяснени обстоятелства.
Змей Горянин се връща в българското културно пространство с няколко сборника с негови произведения, за да се види, че българският литературен канон съвсем не е толкова представителен и неподправен, колкото го мисли Министерството на образованието. Повод за предаването ни е излизането на сборника с негови творби „Завръщане“, със съставители Катя Зографова, Донка Билярска и Станислава Чешмеджиева. Преди това на бял свят се появи подготвеният от Вихрен Чернокожев с предисловие от Васил Балевски том „Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител“, на мемоарите на съпругата му Соня Балканска-Димитрова „Спомените на една змеица“. Със „Завръщане“ издателство „Изток-Запад“ поставя началото на новата поредица „Незабрава“, където ще бъдат публикувани творби на изтласкани от предишния режим автори. Гости: Катя Зографова и Васил Балевски. Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Светозар Димитров е роден в Русе през 1905 г., на 11 януари. В каталога на написаното от него срещаме романи, исторически хроники, публицистика, пътеписи, спомени, афоризми. Той е автор на над 50 книги, между които историческият роман „Кнез Иван Кулин“, описващ събитията около Видинското въстание срещу османската власт през 1850 г., на трилогията „Дунав тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Известна е пристрастността му към филателията, заедно с Елин Пелин са в редакцията на списание „Българска марка“. Автор е на изследване за Бачковския манастир, на „Пътни бележки“ за освободената Добруджа и на още много други произведения.
