Ще взема да отида да видя първия старт, наречен „Образът на вожда”, от тематични изложби в Музея на социалистическото изкуство. Като видях репортажи от събитието и нещо ми трепна под лъжичката. Какво да се прави като голяма част от неразумния ми и разумен живот мина под знака на вождовете. Сега е друго. Сега няма вождове и по-лесно се живее. Защото можете ли да си представите, че би било възможно преди 30-ина години и повече онлайн да се продава чаша, от която е отпивал Първия? Няма значение кой Пръв и няма значение, че не е имало „онлайн”. Не можеше и това си е. Сега, обаче, можете напълно демократично да изложите на показ съд, до който са се докосвали устните на Бойко Борисов и да го продадете. И никой няма да ви накаже, и никой няма да ви прати някъде и никой няма да ви иска обяснение. Ако си искате ще си купите за 40 лева чашата за саке, от която е отпивал премиерът по време на гостуването му в Япония. За спомен някой от делегацията я е свил и сега иска и други хора да почувстват вълнението.
В други времена на такова едно действие би се погледнало, меко казано, със строги очи. Сега може докато премиерът е в чужбина, парламентарната група на партията му, партията, която управлява държавата да му иска сметка за едни или други решения или липса на решения и да го кани в Парламента, за да даде обяснение.
