В интервю за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" военният министър на Литва Юозас Олекас обясни:
През 2008-ма решихме да прекратим наборната служба. Но през 2009-та година започна икономическата криза и попълването на частите ни и резерва с професионална военни отпадна. Онова, което ни накара да се замислим за връщането на наборната армия, беше агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и разполагането на руски военни в района на Калининград. Тогава решихме, че има нужда от попълването на състава на армията възможно най-бързо, както и да повишим броя на резервистите. Викането на наборници се оказа начинът да го направим. Това срещна силната подкрепа на нашето общество. Доброволци идват да попълнят частите. Това е нова ситуация не само за мъжете, но и за нас. Но основната ни цел е да попълним частите и да създадем резерв.
Имаме около 2000 доброволни наборници. Ако имаме доброволни наборници, няма да имаме задължителни, но, ако нямаме достатъчно, ще имаме. Имаме силната подкрепа на обществото. Младото поколение разбира, че сегашната армия не е онази от съветско време. Имаме, например, инструктори, които са големи професионалисти и на тях разчитаме да създадем атмосферата за доброволците. Има я и финансовата мотивация. Увеличихме разходите за всеки доброволец –достига една трета от онова, което вземат военните. Договорихме се с университетите - ако завършат или минат през военните, получават допълнителни преференции като студенти. С политиците пък се договорихме, че ще финансираме сектора за отбрана, като повишим парите - да отделяме до 2% от БВП. Тази година е 1.5%. Догодина, поне според планирания бюджет, трябва да е 1.75%.
В набирането помага и асоциацията на доброволците оръжейници, които работят тясно с училищата и организират летни лагери за младежите, сподели министър Олекас. Родителите, които са служили в армията, обаче имат негативното отношение към наборната армия, изтъкна политикът. Друг проблем е, че с години младите хора са емигрирали от Литва.
Обаче сега наблюдаваме, че се връщат от местата, където живеят. И казват, че искат да са доброволци, а след това и професионални военни. Това е страхотно. Разберете, ние живеем в отворено общество. И социалните мрежи спомагат да се получи позитивна информация за тази доброволност на военната служба.
75- 80 процента е професионалната армия и около 20 процента са наборници. Ако започнат като наборници им плащаме по - малко, отколкото ако са професионални военни. След 9 месечна служба като наборни, могат да бъдат и професионални военни и тогава те получават заплатата на професионалния военен.
Не е въпросът, че сме спрели наборната армия, а после я отново я възстановяваме. Проблемът беше в това, че по едно време се оказа, че няма как да попълваме нашите военни сили. Литва е малка държава - малко по-малко от 3 000 000 души. Всяка година идват около 4000 нови попълнения, служат около 4 години и излизат от армията. Имаме нужда от нови хора и тази ротация ни изправи пред 2 варианта - или наборници, или професионалисти. Заради тези 4 години ротация ние имаме недостиг. Затова сега се насочихме към попълването на наборниците. Ще трябва да изчакаме поне още три години, за да видим дали наборниците ще продължат своя път като професионални военни. Трябва да видим и колко доброволци ще искат да дойдат в армията.
Подборът на наборници за казармата става чрез компютър, който на лотариен принцип избира измежду всички младежи на възраст между 19 и 26 години изтъкна министърът:
Опираме до този списък, само ако не ни достигат доброволци. Има, разбира се, и негативни настроения – че трябва да се постъпва само според собственото решение. Имаме и, например, възможност да не се постъпва в армията, ако имате, например едно или две деца…За едно може да се дебатира, но ако имате две деца е възможно да отложите службата. В крайна сметка, основната ни цел е да увеличим бързо броя на военните и на нашия резерв. Миналата година имахме по 2000 души присъединяващи се към военните. Сега са 4000. Тоест, удвоихме броя на хората, които се присъединяват към армията.
