През 2012 "Книга за Уна" е удостоена с най-престижната награда за художествена литература в бивша Югославия. Романът стана носител и на наградата на Европейския съюз за литература през 2013 година. Фарук Шехич е част от т. нар. "прегазено поколение". Книгите са му преведени на английски, немски, френски. Предстои до края на годината да излезе на още осем езика.
Това, което днес се случва в Истанбул, в Брюксел, в Париж ние четири години живяхме с такива събития, каза в интервю за "Преди всички" Фарук Шехич:
Тази война с атентатори ще е безкрайна, тя няма да свърши. Неприятелят, срещу който воюваме, е невидим. Ти не знаеш кой може да е този човек. Може да е всеки. Всички знаят, че решението е в Близкия изток – Ирак, Сирия, Афганистан.
Писателят смята, че религията е само един от инструментите, с които си служи тероризмът:
Безумно е, защото в духа на нито една религия не е да убива хора. /.../ След войната в Босна и Херцеговина има три религии и те присъстват много силно във всички сфери на живота, но не по хубав, а по един агресивен и вулгарен начин.
Войната не може да донесе нищо хубаво. Последиците от нея са, че хората се мразят много повече, категоричен е Шехич.
Той сподели, че ако в предишните си книги се е занимавал с веществените загуби от войната в Босна и Херцеговина, в "Книга за Уна" набляга на нематериалните загуби:
Това е книга, която представлява борба за спомени, за памет. Едно от нещата, за които говоря - къщата на баба ми, тя е била запалена още по време на Втората световна война. После отново. Аз исках да реконструирам целия този свят, който е изчезнал. Тази книга всъщност представлява една рекунструкция на емоционалния свят, на това, което е загубено, на паметта.
Според Фарук Шехич много хора в бивша Югославия разпознават себе си в книгата.
Цялото интервю с Фарук Шехич можете да чуете от звуковия файл.
