Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Разкритията свързани с т. нар. „Панамски файлове” разтърсиха целия свят и поставиха много въпроси. Например: ще има ли някакви последици от разкритията; необходимо ли е да бъде разследвана и анализирана тази документация, ако става дума за наистина законово регламентирана дейност, как изнесените факти кореспондират с т. нар. политическа коректност, можем ли и наивно ли е да интерпретираме техните морални измерения? И още: след като панамските документи видяха бял свят – политическо лицемерие ли са реакциите около тях след като практиката на офшорните зони е законна, добре известна и всички, ако не са я анонсирали, то поне са се досещали за целите, за които са били използвани офшорните зони и са ги подразбирали. С тези въпроси потърсихме колегата от в-к „24 часа” Алексения Димитрова – разследващ журналист от школата на легендарния вестник „Поглед”с над 25-годишна журналистическа практика зад гърба си, единственият български колега, който членува в Международния консорциум на разследващите журналисти – за коментар в „Нашият ден”. Всъщност разговаряхме за българските проекции на „Панамските файлове”. Не е тайна, въпреки че не се коментира напоследък, че у нас подобна схема за изнасяне на пари зад граница е имало още преди прехода. Тя е функционирала чрез създаването на т. нар. „задгранични дружества”, които на практика са играели същата роля и чрез които са се прехвърляли огромни суми в чужбина. Тази тема винаги ме е интересувала – сподели Алексения. Моите първи журналистически разследвания за пари, изтекли към офшорни зони са още от 1997 – 1998 година и могат да бъдат прочетени във вестник „24 часа”. По този повод още тогава поставих въпроса защо не се направи нищо, за да се върнат в страната ни изтеклите по този начин в задгранични сметки български милиони. Дори водих спор тогава по този въпрос с един бивш министър по повод предложение на конкретна фирма срещу комисионна от 20 процента парите да бъдат върнати в България… Всъщност информацията за тях беше в архива на Министерството на външната търговия, което беше закрито през 1992 година. Там се пазеше архивът на българските задгранични дружества – над 380, за които пишеше и в „Бялата книга” на Димитър Луджев. Аз се учудвам защо никой не се заинтересува повече от тази информация? После, след закриването на Министерството на външната търговия, архивът изчезна. Лично аз видях, че нямаше особена полза от моите писания, всъщност разкрития, за историята на българските задгранични дружества, нямаше интерес към тях и това беше много демотивиращо за мен, тъй като трудът, който положих, беше колосален! Това беше и една от причините да променя насоката на моята работа и да се посветя на друга кауза, която като че ли носеше повече полза – през 2002 година започнах тази рубрика в „24 час”, в която помагахме на хора, загубили следите на роднините си по света, да се свържат с тях отново. Така че парите не можахме да върнем в България, но направихме щастливи около 250 семейства, което ми донесе огромно удовлетворение! – сподели Алексения.
Разговорът ни с Алексения Димитрова също повдигна много въпроси и размисли, които оставяме на нашата аудитория… Кой знае, може би, рано или късно, така, като изплуваха файловете от „Панамагейт”, ще изплува и изчезналият архив от бившето Министерство на външната търговия и някой, може би като Алексения, ще се опита да „влезе” отново в тези „Български файлове” и да намери истината за изнесените в чужбина български капитали, за това защо страната ни в момента е най-бедната в ЕС, всъщност да намери истината за българския преход… Струва ми се, че това е един много полезен ракурс на дискусията за „Панамските файлове” и за техните български паралели.
