Най-важният аспект от реформата е, че тя ще намали разделението във френския трудов пазар. Има много голямо разделение в защитата на работник, който е нает на краткосрочен договор и такъв, който се ползва от дългосрочен договор с работодателя си. Защитата за хората, които имат дългосрочни договори е непропорционално по-голяма от тази на хората, които са наети за определено кратко време. Именно тази диспропорция трябва да бъде премахната от реформата. В момента работната сила е много диспропорционално разпределена и ситуацията не е в помощ на младите хора, мигрантите или хората с по-ниско образование. Те непрекъснато са наемани на по-краткосрочни договори - за един месец или за няколко месеца, но по този начин те не могат да устроят живота си. Те дори не могат да изтеглят заем или да си наемат жилище, защото доходите им не са сигурни и регулярни. Ако реформата се случи, много вероятно е младите хора да имат по-лесен достъп до дългосрочни договори.
Младежката безработица е сред основните проблеми във Франция. Тя е 25 %, което е много над средното за Европа равнище. Пред "Хоризонт" икономистът Никола Бузу, който живее в Париж, ръководи фирма и прави аназили за неправителствена организация, базирана в Лондон, коментира, че има много млади хора, които предпочитат да разчитат на малки доходи от социалната система, отколкото да работят.
Ние трябва да направим две неща. От една страна, трябва да успокоим пазара на труда, да подобрим и образователната система, за да осигурява кадри. От друга страна обаче ние трбява да реформираме социалната система. Знам, че това е особено трудно за разбиране особено от французите, но тя трябва да е направена така, че да стимулира хората да ходят на работа.
Според икономиста хората не разбират същността на реформата. По думите му, тя ще помогне за справянето с младежката безработица и изглаждането на структурните проблеми в пазара на труда във Франция. Въпреки това, Бузу определи реформата като "малка стъпка напред":
Въпросът, даже мистерията бих казал, е, че ние знаем какво трябва да направим, но не го правим. Ние просто не прилагаме реформите, въпреки че знаем какви са. Въпросът е политически и за мен има две причини за това. Първата е, че хората във Франция не разбират, че, ако пазарът на труда стане по-гъвкав, това ще е добре за тях. Със сигурност тя ще е в полза на безработните хора. Ако видите проучванията обаче, ще разберете, че около 70 % от хората във Франция са срещу реформата. Те просто не могат да разберат реформата и нейната икономическа аргументация.
Втората причина е, че е изключително трудно във Франция да се постигне консенсус между десните и левите в парламента. Има изключително силна опозиция от страна на десните срещу ляво-ориентираните управляващи във Франция. В сферата на трудовото законодателство обаче това е изключително глупаво, защото всички - независимо дали са леви или десни, знаят какво трябва да направим, но те не се съгласяват заради политически причини. Само, защото след около година предстоят президентски избори във Франция и сега партиите навлизат в периода на предизборни дебати, те не могат да постигнат необходимия консенсус. Мисля, че това е срам за политиците - да не могат да постигнат консенсус, въпреки че всички знаем какво трябва да се направи, само заради партийни причини.
Един от най-големите противници на реформата е вътре в социалистическата партия и това е Мартин Обри. Като министър тя въведе 35-часовата работна седмица през 2000 г. Самата Обри изгуби от Оланд първичните избори за президентската кандидатура при миналата кампания:
Когато чета закона на ел Комри, все едно чух нещо, което ни е завещано от 1991 - 93. Това не е модерното ляво. Това са просто стари рецепти.
Заради готвената реформа в трудовото законодателство във Франция имаше общонационални протести, по време на които се стигна до сблъсъци между граждани и полицията. Оспорваният законопроект има за цел да направи по-гъвкав пазара на труда, да подпомогне икономиката и да улеснявайки компаниите да наемат и уволняват служители, твърди управляващата социалистическа партия и представители на бизнеса във Франция.
За политическата и социалната цена на реформата в трудовото законодателство във Франция чуйте още в звуковия файл.
