Няма такива традиции в Европа, затова носенето на бурки предизвиква изключително бурни реакции. Позицията на Върховния мюсюлмански съвет във Франция, когато се прие Законът за забрана на бурките там, беше: "Ние сме против забраната и ние сме против бурките“. Това е една логика, която предстои да осмислим и тук.
Според проф. Кръстева, да живееш в общество, означава да бъдеш гледан, а погледът, който гледа, но не допуска да бъде гледан, се възприема като радикално предизвикателство не просто към друга религия, а към съвместното ни живеене заедно и този акцент е много силен във френския дебат:
Разбирането за светска държава е, че всеки човек в демократична държава има правото на своята вяра и на свободата да я практикува, но в общите публични пространства, които споделяме ние трябва да живеем с общите неща, които ни свързват, а не с радикалните си различия.
Проф. Анна Кръстева допълни, че политиците вкарват темата в предстоящите избори, заради посланията, които биха искали да чуят избирателите:
Това е с цел да спечелят повече гласове. Тук виждаме един различен вид политика. Това са политики на идентичности. Има реални страхове у хората. Те се формират по два начина. Единият е медийната среща, когато медиите показват това радикално различие. Другият е желанието да се конституира образът на патриотичния президент, за когото утре да гласуваме.
Цялото интервю с проф. Анна Кръстева можете да чуете от звуковия файл.
