Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това са стихове, писани негласно на българска земя, които се връщат тук, при извора си. Това каза в предаването „12+3“ Славка Антонова, която от 2009 година е професор по комуникации в Университета на Северна Дакота, а има общо 23 години емигрантски живот.
Открих поезията като призвание преди много години още в България, преди да емигрирам в Канада, сподели Славка Антонова, която събра натрупаните през годините рими в първата си стихосбирка „Ако стих по стих роня душата“.
В един от разделите на книгата става дума за това как от словото можеш да месиш този ароматен хляб, който пълни душата, каза още Антонова.
Стиховете понякога имат и терапевтична, лечебна стойност, тези размисли на Славка Антонова се отнасят към годините, прекарани в Нова Зеландия, съвсем сама в тази страна на края на света, когато собствените й стихове много са я подкрепили.
По отношение на журналистиката в комерсиална среда, тя подчерта, че приоритетите в сериозните събития и новини невинаги са тези, от които ние като граждани имаме нужда.
