С думите си той на практика повтори коментара на заместник-министъра на образованието Диан Стаматов от вчера, който реагира след двата инцидента с насилие в български училища. Единият от понеделник, когато 17-годишно момче наръга свой съученик в столичното 23-то СОУ, а другият от вчера, когато ученик от Варна отиде в училище с газов пистолет и неволно произведе изстрел в сградата на учебното заведение.
Последните два случая са последни от една цяла хронология от различи случаи, само през последната година. За съжаление, ако не се вземат мерки, това няма да е последния случай, смята Петър Миланов.
Той посочи, че нормативната регулация, свързана с охраната е отпреди 30-40 години и разказа каква е в момента ситуацията в българските училища:
На общините е прехвърлена отговорността да извършат организацията и контрола на сигурността на училищата. Това е. От тук насетне всяка община намира и всяко училище, само за себе си, някакво решение от малкия бюджет, който имат. Дали някои от тях ще наемат охранителна фирма, като казвам охранителна, разбирайте, това са просто едни възрастни хора, пазачи, които просто стоят в училището, придремват на входа и това е, което вършат. Някои от другите общини се опитват да изграждат технически системи или видеокамери, но те сами по себе си не вършат никаква работа, ако камерите нямат необходимия софтуер, няма кой да ги наблюдава и така нататък. Всъщност, това е ситуацията в момента, прехвърляне отговорността на общините и всеки да се оправя, както намери за добре.
Петър Миланов посочи, че по време на предишния образователен министър е бил стартиран проект, свързан със сигурността, но модулът така и не е заработил.
Според него, за да не ескалират съвсем нещата, е необходимо да има законодателна промяна, да се стандартизират различните типове училища, да бъдат посочени всички мерки за защита и пропускателен режим на училищата. Оттук насетне самото министерство би могло да проведе конкурси за избор на охранителни фирми, които да изградят техника, да сложат истинска охрана.
По думите на специалиста това може да се финансира със средства от делегираните бюджети.
Родителите трябва да отделят време и да изслушват децата за нещата, които им се случват, които им тежат – неща, които срещат в обществото, в магазина, в отношенията им с приятелчета, в отношенията им с възрастни. Същото може да бъде обсъждано в училище – да има часове, в които те да споделят нещата, които ги напрягат. Това е изключително нужно на децата, а то не се прави.
Според Петя Хорозова такъв час за обсъждане на тревогите на децата трябва да има поне един път седмично.
Децата нямат отдушник за това, което срещат, категорична е тя.
Когато детето не е получило разбирането, което търси, или не е споделило достатъчно, натрупванията водят до агресия или до депресия. И агресията, понеже тя повече се забелязва, ние почваме да коментираме, когато стане нещо извънредно. Агресията преди да се прояви така, ако тя е била изразена в споделяне, тя би спаднала, смята Петя Хорозова.
