Скулпторът изгражда алтернативно пространство от стъкло, в което експонира творбите си, като публиката е поставена на дистанция, отделена от прозрачна, но осезаема преграда, а зрителят е държан умишлено на дистанция. Темата за специфичния живот на формите е водеща в творчеството на художника. Тежките пластични обеми от чугун той потапя в прозрачна смола, в която те потъват олекотени и безтегловни. Играта със светлината и нюансите в цвета на материала допълнително отнемат от обемите физическа тежест и материалност.
Капсулирането минава през всеки от нас, ние задържаме или премахваме от себе си различни неща, поставяйки ги в своя въображаема среда, обясни мотивите си да капсулира авторът Павлин Радевски:
Зрителят получава визия към творбата чрез отражения в стъклата, в самата смола. Има различни гледни точки, които не са реално съществуващи, ако скулптурата не е в самата смола.
Капсулирайки се, можеш да имаш някаква собствена тишина за работа. Капсулата като реакция на самовглъбяване.
Павлин Радевски от години се опитва да преформулира идеята за скулптурната форма, потапяйки я в нов материал, каза за проекта изкуствоведът и куратор на изложбата Весела Ножарова. Според нея, скулптурата у нас има класическа основа, а публичната скулптура през последните години става все по-ретроградна и се опитва 1:1 да бъде някакво послание:
Забравяме, че изкуството не е непременно илюстрация на нещо. Трябва да разсъждаваме по-глобално за сложния език на изкуството.
Изложбата по един лабораторен начин показва как прозрачността може да дефинира точното място на зрителя. Той има определена гледна точка, зададена от художника, извън капсулата.
Гледам на този проект като на малка артистична скулптурна лаборатория, в която Павлин се опитва да предефинира обичайните художествени параметри на скулптурата и ги поставя под въпрос.
В публичния свят, който обитаваме – например фейсбук - всеки от нас е в една капсула с хората, които познава, каза още кураторът.
Ценителите могат да видят изложбата до края на юли.
