Създателите на 69-минутната документална лента „Обич за Гена“ Димитър Сотиров и Милена Стойкова ще почетат 75-ата годишнина от рождението на оперната прима Гена Димитрова. Софийската премиера е на 12 юли, вторник, в Сити Марк Арт Център.
За създаването на филма разказва неговият автор Димитър Сотиров:
Проектът е с петгодишна предистория. Точно през 2011 г. водихме разговор с Милена Стойкова. Тогава започвах работа по книгата „Гена Димитрова от А до Я“ и сключихме споразумение с нея да ми окаже пълно съдействие да напиша книгата, а аз ще помогна да направим документален филм. Тогава и двамата не знаехме колко дълъг ще бъде този път. Нарекли сме филма „Музикална импресия“. Ще чуете Гена в един по-необичаен репертоар – с традиционни български песни, като „Я кажи ми, облаче ле бяло“, ще я видите в една по-спокойна обстановка сред близки хора и приятели. Кадри, които не са виждали бял свят досега и които дължим на Милена Стойкова – упорито е снимала в последните години от живота на певицата. В лентата не сме изчерпали нито интервютата, които сме взели за 5 години от десетки личности, нито кадрите, с които тя разполага. И смело мога да кажа, че това е началото на поредица от филми за Гена.
Как се прави филм за една от най-големите български оперни прими, продължава да ни разказва Димитър Сотиров:
Действително не беше лесно да се доберем до някои от тези имена. Разбира се, най-трудно беше да стигнем до Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Те дадоха своите спомени за Гена в писмен вид, а след това успяхме да се видим с тях и да вземем интервюта. Бяха важни, заради това, което казват за Гена. Във филма ще видите и Лучано Павароти , и много други, които нямат нужда от представяне. Имахме шанс чрез Интернет да открием редки и непоказвани до сега изпълнения и моменти от репетиции на Димитрова с тези знаменателни имена. Запознах се с голямата певица през 1987г., когато тя честваше 20 години от своя дебют на сцената на Софийската опера. Тогава имах шанса да я чуя в „Селска чест“ и се влюбих в нея завинаги. Но си мисля че всеки, който се е докоснал до нейното изкуство или до личността й, остава завинаги привлечен от нейната орбита. Тя не ти оставя никаква друга възможност. Трябва наистина да я обикнеш. Имахме невероятен шанс да намерим и съберем мигове, които не са показвани и виждани досега, включително от репетиции с Никола Мартинучи в Нагоя (Япония), театъра, в който Софийската опера миналата есен (2015 г.) гостува. Откривайки кадри от гостуване на Римската опера там през 1994 година, изпитах особено усещане. Бил съм на тази сцена, в този театър, без да подозирам, че Гена е пяла там Тоска.
Когато е имал шанса да се докосне до такова величие като Гена, човек трябва да остане изключително скромен – продължава г-н Сотиров. – Защото самата Гена не си позволи, въпреки своите уникални гласови и други качества, да демонстрира нито за миг самочувствието, което тя сама знаеше, че има основание да демонстрира. Мога убедено да кажа това – и защото я познавах, и защото проучих много внимателно нейния живот, че Гена отлично знаеше своята цена. Тя беше от много рядката порода хора, които никога не показват това.
