Братята Реджеп (вляво) и Емрах Якъбови в студиото на предаването.
Снимка: Кирчо Стоичков
И двамата композират музика. И двамата пеят и свирят на няколко инструмента. И двамата рисуват. След срещата с тях оставаш с чувството за преживян духовен празник. И не можеш да облечеш радостта си в думи. Радост от това, че си видял събрани накуп толкова много таланти, които при това прекрасно се допълват. Разликата от три години между двамата братя много много не личи, по-скоро се усеща. Забелязва се само по това, че докато говори, по-малкият, Реджеп, от време на време поглежда по-големия Емрах сякаш го пита „нали така?”.
По това разбираш също, че Емрах е и философът в отбора на двамата братя. Той е този, който преосмисля придобития опит и извлича от него най-ценното. Времето с тях лети бързо и за много неща не успяхме да поговорим, но скоро пак ще се видим, защото завършихме срещата си с „Отворена врата” – така се казва песента, с която се разделихме. А какво си казахме – сами можете да чуете в предаването.
