90 на сто от българските деца в чужбина не учат български език, сподели Конакчиева, коментирайки факта, че 10 хиляди ученици са напуснали България през миналата година.
Срамежливата държавна политика към българските училища в чужбина трябва да се промени, ако МОН стане регулаторен орган на обучението по български език в чужбина може да се обърне подходът, смята още Камелия Конакчиева:
Той да стане насърчителен, а не подпомагащ. Не може държавата да няма лостове за собствените си деца.
Българските учители зад граница не искат просто съкратени програми, а адаптирани за обучението в чужбина програми. Те настояват и в екипа на одобряващите учебници да има и преподаватели в чужбина. Много неща в учебните програми трябва да се адаптират от преподавателите на място и затова в тези програми трябва да има свобода, обясни Конакчиева и добави, че много деца не посещават училището, което е в близост, просто защото то не отговаря не техните потребности:
Или са на чуждоезиков метод, а това са българоговорещи деца или обратното – има прекалено много българоговорещи деца и амбициозни родители, които вървят по български програми, а има много деца, които не могат да ги следват, защото българският не е техен майчин език.
Стоянка Почеканска, главен експерт в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ в МОН, увери, че новият екип на министерството е диалогичен и обърнат към проблемите на българските общности зад граница.
Ценен и важен е опитът на учителите в конкретните страни заради спецификата на културната среда, тези традиции и взаимовръзки се познават най-добре от хората, които преподават езика на място, отбеляза експертът.
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.