Разкопките са на римска станция, прераснала по-късно в римско градче, обяснява Володя Попов:
Интересното там е, че то е изградено върху много, много по-старо селище от периода на халколита, горе долу пет хиляди години преди новата ера, което няма нищо общо с Рим. Това си е чисто балканско, наше население, което население обаче е свързано с най-високата точка на развитието на човешката цивилизация. Тук се ражда, на Балканите и по-точно в този район на Северозападна България, първата пиктографска писменост.
Протописмеността, която по-късно ние виждаме развита в линеарното писмо на Шумерия, това, което са йероглифите на Египет две хиляди години по-късно - родила се от нищото... Етапите на нейното развитие и достигането на това ниво на четимост става тук, на Балканския полуостров и по-точно става тук, при нас.
Глинените съдове с пиктографските знаци са използвани в култово-обредната система на древното общество, разказва още археологът:
Тук става въпрос за една много богата космология, много богато познаване на света, на човешкия мир… Те не са скитници. Това са хора, които са стоели на едно място, хора, които са си тъкали дрехите, познавали са златото и т.н.
Тук виждаме формите, с които те са комуникирали помежду си, тяхната писменост. Затова говорим за една цивилизация, която действително светът не познава.
Плевенският исторически музей подготвя изложба, на която ще бъде показано как са живели хората в тези далечни времена, в които според учените са рисували пиктографските знаци по глинените съдове.
Намерената глинена плочка край Рибен е още едно доказателство, че основата на човешкото предаване на информация чрез писане е възникнало по нашите земи. Учени тепърва ще разчитат надписите.
Още детайли чуйте в звуковия файл.
