Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Италианският неврохирург Серджо Канаверо не е колега на Жул Верн, Александър Беляев и Хърбърт Уелс, но се надява до края на 2017 година да осъществи първата по рода си трансплантация на глава. Докторът от Торино все още събира парите и издирва екип, готов да реализира това безнадеждно и неморално според мнозина начинание, като очакванията са необходимите финансови средства да надхвърлят единадесет милиона долара, а броят на специалистите за целта – сто. За сметка на това вече е налице кандидатът, готов „да дари“ на науката своята глава: руският компютърен специалист Валерий Спиридонов, който страда от нелечима спинална мускулна атрофия. Що се отнася до осигуряването на тялото – донори в клинична мозъчна смърт, все пак по-лесно могат да се намерят. Но защо д-р Канаверо се надява да превърне от фантастика в реалност първата такава операция въпреки невъзможността за пълноценно свързване на глава с гръбначен мозък при бозайниците до момента? Кой в последна сметка ще се окаже донор, а кой – реципиент и каква самоличност ще се роди с хибрида? Какво ще се случи ако този „хибрид“ пожелае да стане баща? Докторът по приложна философия към университета в Боулинг Грийн Ася Паскалева и магистърът по управление на информационните системи Марио Паскалев са съавтори на д-р Джеймс Джордано от Центъра по клинична биоетика „Пелегрино“ в статия по темата, публикувана в сп. „Невроетика“ и анализират гледните точки на защитниците и противниците на хипотетичния експеримент.
