Над 60 или 70 са ролите, които за близо 27 години актьорът Пламен Манасиев е изиграл на професионална сцена. От началото на своя актьорски път той е в Театър „София”. В момента можете да го видите в спектаклите: „Парижката света Богородица”, „Нощта на 16-ти януари”, „Покана за вечеря”, „Олд Сейбрук” в постановката „Две американски комедии”, „Роня, дъщерята на разбойника” и др. В киното е участвал в много чуждестранни продукции, както и в български филми. Гледали сте го и в телевизионните сериали „Стъклен дом” и „Под прикритие”. В момента снима филма „Бензин” с режисьори Асен Блатечки и Катерина Горанова и толкова е натоварен, че би искал денонощието да е от 36 часа.
За Пламен Манасиев и киното, и театърът имат важно значение за развитието на един актьор. Камерата не понася лъжата, както и сцената. Ако си почтен в театъра към ролята, към колегите и публиката – магията се случва и има празник.
Като малък Пламен Манасиев е искал да стане археолог. В гимназията, обаче, гледа спектакъла „Вие ли сте обитателите на Земята” на детската театрална трупа на Димитър Еленков и се „запалва” по театъра. Така попада в театралната школа на Емил Марков и Аглика Бояджиева и „бръмбърът” на театъра влиза в кръвта му. Или по-скоро „вирусът на театъра”.
От своите преподаватели още в Бургас (това е родният му град) и от проф. Николай Люцканов (неговият учител във ВИТИЗ сега НАТФИЗ) той научава най-важните неща за театъра и актьорската професия. В израстването му като творец особено място заемат Маргарита Младенова, Здравко Митков, както и всички останали режисьори и актьори, с които е работил. Важното е да научиш или да вземеш от всекиго по нещо, но след това да можеш и ти да дадеш и на колеги, и на публика, казва Манасиев.
Пламен Манасиев подхожда към всяка роля индивидуално. За него най-важен е смисълът, които искаш да предадеш с този образ. Той винаги защитава своите герои, независимо какви са те, защото човек не се ражда престъпник или ангел. Всичко се определя по-късно в самия живот. Една от любимите му реплики от неговите роли е „Аз обичам умните хора” от пиесата „Развратникът” на Ерик-Еманюел Шмит. За Пламен, треската преди спектакъла (особено на премиерата и първите представления) все още продължава да я има. Тогава кръвното е 160/120, пулсът е „до небето”, а адреналинът не може да спадне 3 часа след представлението.
Извън театъра той е всеотдаен, с невероятно чувство за хумор, фин и деликатен, добър приятел, на когото винаги може да се разчита и е един усмихнат човек, както го определят колегите и приятелите му. Всички те споделиха, че го обичат...
В студиото на "Нощен Хоризонт", Пламен сподели, че би искал да се прероди в птица, защото силно желае да лети. А ако има възможност да притежава някаква природна дарба, би избрал да е лечител, за да лекува всички хора по света от всички възможни болести.
