Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Отношенията между САЩ и Германия - едни от най-важните съюзници в Европа, са отношения на възход и падение. След края на Втората Световна война американците първоначално са окупатори, но бързо се превръщат в пръв помощник на западната част на разделена Германия - както с изграждането на демократични институции и укрепването им, така и за възраждането на икономиката чрез плана Маршал.
Така през 60те години Америка вече е приятел, а не окупатор. През 1963 г. идва и знаковото посещение на тогавашния президент Джон Ф. Кенеди в Западен Берлин, произнесъл скоро след издигането на стената прословутата реплика "Аз съм берлинчанин" (Ich bin ein Berliner!).
В годините на студената война САЩ поемат под крилото си Западна Европа, и особено Германия - като фронтова държава. От това германците черпят само ползи. Но не за дълго: войната във Виетнам променя радикално отношението към Америка, заражда се протестното движение от 68-ма, преляло по-късно през 80те години в мощното в Германия пацифистко движение срещу разполагането на американски ракети със среден обсег във Федералната република. Расте страхът от вездесъщия трансатлантически съюзник, но идеята за обединение на разделена Германия отново превръща САЩ и ФРH в най-верни съюзници.
През 1987 г. Роналд Рейгън изговаря пред Бранденбургската врата в Берлин това, което до тогава никой не смяташе за възможно:
Open this gate, tear down this wall.
Добрите отношения между федералния канцлер Кол, президента Буш старши и Горбачов правят падането на Берлинската стена възможно, при това мирно. Следва дълъг период на особено топли взаимоотношения между Берлин и Вашингтон, които довеждат до безпрецедентната до тогава военна намеса на Бундесвера в чужбина.
След терористичната атака от 11-ти септември канцлерът Шрьодер заявява своята пълна подкрепа в борбата с тероризма и Германия изпраща войници в Афганистан. Но след това отказва участие в операцията в Ирак, което води до следващото охладняване в отношението на Вашингтон. От двете страни на океана расте желанието за промяна. Донася я Барак Обама, спечелил сърцата не само на американците, но и на европейските политици. Сред тях е и Ангела Меркел, която Обама нарича "лидер от световен мащаб". Любовта обаче не трае дълго - аферата с подслушването на американската Национална агенция за сигурност, чиято жертва се оказа и самата Меркел, хвърли сянка върху отношенията между САЩ и Германия за дълго, но те все пак стъпват на стабилна ценностна основа. Именно тази основа днес изглежда силно разклатена. Берлин е неприятно изненадан от победата на Доналд Тръмп. През цялото време на предизборната кампания водещи политици в Берлин без всякакво притеснение подкрепяха открито Хилари Клинтън. Всички парламентарно представени партии недвусмислено демонстрираха антипатията си към Доналд Тръмп. Външният министър Франк Валтер Щайнмайер дори го нарече "проповедник на омразата". След успеха на републиканеца, първият германски дипломат сравни резултата от изборите в САЩ със земетресение, като побърза дипломатично да допълни, че Германия приема избора му и ще трябва да се съобрази с волята на американците. По думите му обаче американската външна политика от сега нататък ще бъде непредсказуема. По-конкретна беше Ангела Меркел, която постави ясна рамка на бъдещите отношения между Германия и САЩ:
Германия и Америка споделят общи ценности: демокрация, свобода, върховенство на закона, зачитане на човешкото достойнство, независимо от произхода, цвета на кожата, религията, пола, сексуалната ориентация или политическите убеждения. Въз основа на тези ценности предлагам на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп тясно сътрудничество.
***************
В коментар във връзка с президентските избори в САЩ политологът д-р Ларс Брожус от водещия тинктанк „Фондация за икономически и политически анализи“ в Берлин заяви пред БНР, че в Берлин се надяват, че двустранните отношения са достатъчно стабилни, за да преживеят Доналд Тръмп. Анализаторът признава, че в Германия дори и за специалистите успехът на републиканския кандидат е бил неочакван.
И въпреки, че никой не беше убеден в победата на Доналд Тръмп, си задавахме въпроса, какво ще правим, ако все пак той спечели, какво ще означава това за трансатлантическото сътрудничество, за двустранните отношения, отбелязва д-р Брожус и допълва:
Очаквам, че дипломатическите, военните и икономическите контакти ще продължат, както до сега, т.е. че смяната в Белия дом и различията на повърхността няма да повлияят на работния ритъм в Берлин и Вашингтон. Още повече, Германия вече е преживявала такъв период на различия - по времето на президента Джордж Буш и управляващата в Берлин коалиция между социалдемократите и зелените имаше сериозни разминавания във външната политика. Нека само да спомена войната в Ирак. Тогава това не доведе до трайно влошаване на двустранните отношения.
