Думата „нанотехнология“ идва от гръцкото „нанос“, тоест „джудже“, а за рожден ден на самите нанотехнологии се смята денят, когато през 1959 година Ричард Фейнман произнася прочутата си лекция „Има достатъчно място на дъното“. В нея той допуска, че стига да са налице необходимите инструменти, поради гигантската разлика в мащаба не е изключено различни вещества на ниво атоми и молекули да проявяват необичайни за самите тях свойства, в това число що се отнася до биологията. Не след дълго хипотезата се потвърждава в практиката и от тогава до днес „джуджетата“ не на шега се превръщат във великани, като в момента наноартикулите вече наброяват шестцифрено число: нещо, което не ни пречи да продължаваме да си задаваме въпроси по този повод. Примерно да се питаме възможно ли е всекидневно да използваме нанотехнологии в храните, лекарствата и козметиката си, без да го разбираме? Или да речем – как наноматериалите могат да помогнат за решаването на все по-задълбочаващите се екологични проблеми на човечеството? И разбира се, въпросът на въпросите: съществуват ли рискове за всички нас, щом нанотехнологиите вече буквално се превръщат в част от ежедневието ни?
Търсим отговорите заедно със Зара Желева от Института по катализ при БАН и докторантите Десислава Димова от СУ „Св. Климент Охридски“ и Йордан Йорданов от Медицинския университет в София.
