Снощи за 59-и път бяха връчени годишните награди „Спортист на годината”, отличени бяха и отборът, и треньорът, и спортистът с увреждания, постигнали най-много през 2016 година. Всичко това по традиция стана на шумна и суетлива церемония, предназначена повече да покаже по телевизията не толкова самите спортисти, колкото чиновниците, които паразитират покрай тях, и да набие в главите на зрителите името на спонсора. И пак по традиция за алиби решението за класацията бе прехвърлено на 50 - 60 души журналисти, които отблизо наблюдават физкултурата и я хвалят, като в замяна обикалят света на аванта.
Не го смятам за голяма заслуга, то е близко до ума, но лично аз вече около 40 години питам как и по какъв критерий се сравняват постиженията на състезатели в спортове, които се различават колкото земята и небето. Никой досега не ми е обяснил с какво един шампион във вдигането на тежести може да надмине първенеца в шахмата или художествената гимнастика, тенисистката да надделее над баскетболиста или сноубордистът за изпревари алпиниста – че те двамата се движат в различни посоки! Дори в един и същи спорт хората са разделени в различни категории и дисциплини, на мъже и жени, на възрасти.
