Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100-годишнината на поета Иван Пейчев в „Артефир”

Не си отивай,

ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.


Това е оригиналното стихотворение на Иван Пейчев, по което Митко Щерев  създаде песен, а Васил Найденов я направи хит през 80-те години на миналия век. Песента от филма “Адаптация” (1981, режисьор Въло Радев) и сега е любима на мнозина, но никак не са много онези, които знаят оригинала и автора на текста Иван Пейчев.
Поетът Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в Шумен. В периода 1949 – 1955 година работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. От лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 година дебютира като драматург с друга своя пиеса - „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 година написва пиесата„Денят след най-кратката нощ“.
От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.
Отива си след продължително боледуване на 9 юли 1976 година.
На малцина е известен и фактът, че Иван Пейчев е блестящ поет, но “неблагонадежден в очите на властта. В онези преддеветосептемврийски години е затворен за известно време в лагера “Свети врач”, откъдето го измъква един шуменски лекар” (Божидар Кунчев, “Далечно плаване”, Изд. “Български писател”, 1986.)
В рубриката „Литературен наблюдател” на „Артефир” отбелязваме стогодишнината на големия български поет Иван Пейчев.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна