На края на всяка година правим равносметка. Та какво не научихме ние, българите и през последните 12 месеца.
Не научихме, че когато властници казват, че ни дават пари, едва или не по милост, те дават нашите пари, с които те не са могли, основно не поради морални причини, да обогатят родата, близки и познати, партийни съмишленици, емоционални завоевания или нещо околно.
Не научихме, че когато гласуваш срещу нещо, не е необходимо да гласуваш за някого, който след време ще стане, ако вече не е част от това нещо.
Не научихме, че когато се спасяваме поединично, ние всъщност затъваме заедно.
Не научихме, че главата на държавния глава е и за мислене.
Не научихме, че за едни патриотизмът е бизнес, чиито сметки после плащаме всички останали.
Не научихме, че гражданската съвест на заплата е само заплата.
Не научихме, че да искаш да си равен не значи другите да те отглеждат като такъв.
Не научихме, че за записаното, че властта произтича от народа трябва да се бориш, ако искаш да си народ.
Но се научихме, че ако искаш да хапнеш блажно, трябва да изчакаш да се роди Син Божи. Ако искаш да хапнеш втори път, трябва да го разпнеш.
