Пещерите са сред най-старите природни формирования на Земята, използвани още от първите хора като убежища, жилища, а по-късно и като светилища. По данни от книгата „Пещери и спелеология в България“, първите сведени за пещери в нашата страна датират още от 17-и век и се съдържат в безименното житие на Свети Иван Рилски. До 1878 година у нас и в чужбина са публикувани кратки съобщения за редица български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. 1878 година може да се смята за начало на целенасочените спелеоложки изследвания в България. До 1900 година се публикуват още данни за пещерите в България, като най-впечатляващи са трудовете на Херман и Карел Шкорпил „Изкопаеми богатства, изнамерени в целокупна България“ и „Кражски явления в България“. По-късно започват първите археологически разкопки в пещерите, изследователските и научните експедиции. В България има около 6000 пещери – точният им брой не се знае, тъй като не всичките са изследвани. Едни от най-красивите от тях са и туристически обекти, отворени за посещения. Прекрасен подземен свят, изпъстрен с първични и вторични образувания, създавани милиони години. Природни богатства с разнообразни форми и цветове, убежища за прилепи и други видове, които обитават единствено пещерите или оцеляват благодарение на тях.
Първото радиопътешествие от цикъла „Пещерите на България” е в пещерите „Орлова чука“, „Приказна“ и „Луцифер“ в Североизточна България.
Участници: спелеолозите Александър Попов, Ангел Георгиев, Ивелин Иванов, Филип Маринов, Димитър Танев-Ричко, Латинка Стойчева и Георги Корчев.
