Над 3/4 от хранителните стоки у нас са внос. Никой не може да каже колко пък от нашите се правят с български суровини.
Основната задача на българският земеделец миналата година беше да докаже и усвои евросубсидии. Не продукция. Не конкурентоспособност. А защитен пред комисии и комитети книжен набор от доказателства. Не случайно тези документални плащания са близо половината от брутната добавена стойност.
В някои подотрасли субсидията, покрива разходите, че и отгоре. И затова миналата година засетите декари с тикви например, пораснаха с 12 000%. Повтарям, 12 000%. Там дават по близо 240 лв. на декар. После идват орехи, лешници, пасища, отвоювани основно след случайни горски пожари. Пасища има, а животновъдството е надолу с близо 15%. Защото се плаща на записано по бройка, а не на произведено. И за сметка на вноса на сухо мляко и заместители се сваля цената на българското. Защото внасят силните на деня. И ония, които уж властта бори по митниците. Или се бори за тях.
