Не съществува архив без снимки и нито една музейна експозиция не е пълноценна, ако към изложените предмети, по един или друг начин, не са добавени фотографии. Те допълват музейното пространство не само с естетика, но и с уникална информация. За фотографията, като „другата памет“ на човечеството, и за съдбата на фотографа и неговата „способност“ да проникне и в най-скритите тайни на света, разговаряме със Зафер Галибов, един от най-известните български фотографи.
Със своя деликатен усет към фотографията моят гост днес е допринасял за оригиналното оформление на списанията „Лада“ и „Наша родина“ като фоторедактор. Работил е още в „Малък градски театър зад канала“ и Националната галерия за чуждестрaнно изкуство… А също и в Института по математика и информатика към БАН, от 2007 до 2010 г., по проекта „Паметта на лицата“ – фотографията като част от културно-историческото наследство – в секцията по дигитализация на научното и културно-историческото наследство. Представял е свои художествени фототворби на самостоятелни изложби в Париж, Виена, Тел Авив, Залцбург, Хелзинки, Москва, Варшава, Солун и на още много места по света … Участвал е също и в научни експедиции – в Непал, организирана през 1987 г. и през 2000 г. в Антарктида, отразявайки в оригинални фоторазкази своите преживявания. Създава и свои авторски албуми. По случай 24 май, през 2007 година д-р Зафер Галибов е отличен с наградата „Златно перо“ за принос в областта на културата. За своята активна дейност е награден и с бронзов медал и сертификат на ЮНЕСКО… Притежава почетен плакет на кмета на Мюи, Франция, а също и сертификат на френската аукционна къща „Тажан“ за оценител на произведения на изкуството…
През 2014 година защитава докторска дисертация в областта на фотографията в Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. Преподавател е във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
