Постигането на рекорд за най-продължително време без еврокомисар може да бъде поредната „титла“ за България. Отчитайки, че става дума за Европейския съюз, а не за книгата на рекордите „Гинес,“ се открояват и съществените разлики по отношение на преимуществата и последствията от подобно постижение. Дали въпросът е вътрешнополитически и доколко се налага с него да бъдат занимавани средностатистическите европейски и български граждани – отговорът поражда спорове. Но в никакъв случай не разгаря страсти на фона на плавно течащата работна атмосфера и спокойствието на европейския управленски модел.
Важно ли е България да бърза с номинирането на еврокомисар и какъв е крайният срок? Трябва ли служебното правителство да направи номинацията и къде се крие подводното течение в плаването, което отказва управляващите от действия? Какъв портфейл може да очаква новият еврокомисар и губи ли страната ни от липсата му в продължение на рекорден период от време? Защо от Европейската комисия настояват българският еврокомисар да бъде жена? Отговор на тези и други въпроси от доктора по политология Линка Тонева-Методиева.
