Чуйте Леон Даниел, Меглена Караламбова, Ицко Финци, Илка Зафирова и проф. Виолета Дечева.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Леон Даниел завършва своето „Похвално слово за театъра“ от 1984 г. така: Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ. Прозренията на този философ на театъра, а оттам и на човешкото битие, днес можем да прочетем в неговите книги „Театър и публика, „Пътешествие в театъра“, „Театрални есета“, „Чекмеджето на режисьора“, „Игрите. Есеистична проза“... За театралните му постановки обаче, можем само да си спомняме. Ние, зрителите, нямаме привилегията на драматурга, на актьора, на композитора и на всички останали, които са част от представлението и са работили в постоянна близост с тази, по думите на поета Иван Теофилов, „епоха в българския театър“ Леон Даниел. За големия ни режисьор проф. Виолета Дечева пише: Театърът на режисьори като Леон Даниел не изчезва с изчезналите му спектакли. С него си отиде цял век, но какво остави той на българския театър, тепърва ще осъзнаваме и откриваме. Стига да сме научили от него поне това, че новите естетически възможности на театъра се откриват в играта с действителността.
