Наградите са хубаво нещо, защото всеки един от нас има суета. Тя трябва да се потиска и винаги да бъде нащрек. Дай Боже, наградата е заслужена.
Историята на филма е много лична, допълва още Иван Павлов:
Обръщам се към периода на 60-те и 70-те години. Единият от героите ми е писател, които е интерниран. Другият от персонажите няма връзка с брат си, защото той е избягал. Опитва се да се свърже с него чрез "Свободна Европа", но го арестуват. Филмът е изповед. Има неща, които са се случили и с мен. Във филма има гротеска, тъй като самият филм е гротеска. Живеем в свят, в който страхът е основна движеща сила. На мен и на много други хора не им се иска да бъде така. Много ще радвам, ако хората дойдат и видят този филм. Всичките нещастия, независимо дали са били от преди 1989 г. или след 1990 г., идват от три неща – първо, от характера на нашите взаимоотношения, скалата на ценностите, която се деформира, и условията, в които живеем.
Цялото интервю на Донка Стамболийска с Иван Павлов можете да чуете в звуковия файл.
