През 1795 година Франсиско Гоя е вече глух и болнав, но все още е привлекателен мъж със силния си характер, със своята екстравагантност и могъщ талант. Той се запознава с херцозите Алба и живее известно време у тях, докато им рисува портрети. Но херцогът умира внезапно, а после Гоя се сближава твърде много с херцогинята. Бързам да кажа, че истински, преки доказателства за любовна връзка наистина няма, има само силни съмнения.
Други отиват и по-далеч, чак в сферата на сексуалните отклонения, за да обяснят начина, по който тя държи Гоя на къса каишка, без да му дава достъп до благата, щедро споделяни с други. Все пак обаче най-много са онези, които залагат на опцията между художника и херцогинята да има истинска гореща и страстна връзка, минала през перипетии и завършила с нейната внезапна смърт още на 40 години, „преди времето да я загрози”.
Мария дел Пилар Тереза Каетана да Силва и Алварес де Толедо, 13-та херцогина Алба, е родена през 1762 година. Техните умират рано и още на 8 тя има огромно наследство, а, след като на 12 роднини я омъжват за богатия Хосе Гонзага, става една от най-заможните жени на Европа по онова време. Според свидетелства на съвременници, херцогинята получава добро образование и израства „необичайно красива, чаровна, интелигентна и остроумна”.
Тя е на 34 когато съпругът ѝ умира и, не знам на вас, но на мен казаното дотук наистина ми звучи като описание на жена, в която 50-годишният тогава Гоя би се влюбил до уши. Още повече, и двамата са доста освободени, пък и времето е такова – нали си даваме сметка, че няма как идеите на Просвещението да разкрепостят само сферата на чистия разум, без да направят същото с човешките нрави. Както пише един английски историк в изследването си „Произходът на секса” – не през 60-те години на ХХ, а през 60-те години на XVIII век всъщност се реализира първата истинска сексуална революция.
И един от примерите за това е точно „Голата Маха” на Гоя. Макар някои естети да намират облечената Маха за по-секси, нещо, с което съм склонен да се съглася, самата поява на тази гола жена сред все още доминираното от Светата Инквизиция испанско обществено пространство си е вече забележителен факт. Преди това в Испания има само една картина на голо тяло – „Венера с огледалото” на Веласкес, но тя е с митологичен сюжет, което е ако не официално позволено, то поне не толкова укоримо.
Докато при голата Маха човекът е реален – ако не е херцогиня Алба, може би е една от младите любовници на Мануел Годой, първи министър и любовник, впрочем, и на самата кралица. При всички случаи обаче става дума за човек, който може да бъде разпознат. Да не говорим за факта, че „Голата Маха” може да се приеме, къде на шега, къде наистина, за истинска революция в самото изкуство на голотата - доколкото се смята, че Гоя за първи път изобщо изобразява жена с пубисни косми, за разлика от всички дотогавашни богини, които са напълно обезкосмени.
Не се знае кога точно Гоя рисува двете Махи, за голата се смята, че е създадена в периода между 1797 и 1800 година, а облечената - малко по-късно, може би дори скоро след внезапната смърт на херцогияна Алба през 1802. При всички случаи обаче Голата Маха не е предназначена за очите на публиката и не се показва, дори когато Мануел Годой купува творбите от наследниците на херцогинята. Да, той ги излага в двореца си, но видима е само облечената Маха, голата е зад нея и се показва само с помощта на специален механизъм пред специални посетители.
По-късно тези картини все пак попадат в полезрението на Инквизицията, но властта и е вече сравнително слаба, тя първо не може нищо да направи срещу могъщия министър, а после, когато се сдобива с картините, не ги унищожава и в крайна сметка ги предава на музея Прадо. Обаче пък може би дори няма нужда да знаем със сигурност дали на тези две прочути платна е изобразена точно херцогиня Алба.
Може би е по-интересно да си съчиняваме тази любовна история само от художествените следи за нея. С успех можем да ги потърсим например в „Сутрешен портрет на херцогиня Алба”, картината, известна още като Черната Алба – но черна заради роклята, в която дамата е облечена, не заради друго. Тя е изобразена с два пръстена на дясната ръка, този на средния пръст има надпис Алба, а онзи на показалеца - Гоя. С показалеца херцогинята сочи към земята, където пък пише Solo Goya, Само Гоя, един вид – Гоя завинаги. Надписът отначало е силно зацапан, но се разкрива при реставрация през ХХ век.
Разбира се, несъгласните с версията за любовта между херцогинята и художника казват, че на този портрет той дава израз по-скоро на желанието си за такава връзка, отколкото на нейната реалност. За мен все пак е трудно да повярвам това, особено като имам предвид последователните усилия на Гоя в изкуството да се придържа към истината за света около себе си.
След като доста време трупа в себе си страшни истини, Гоя изведнъж започва да ги вади на бял свят по перфектен начин през 1799-та, когато издава фантастичната си серия офорти и акватинти, наречена „Капричос”, капризи. Това са 80 изумителни творби, този път вече наистина силно сатирични, някои гротескни, които засягат политическите, социални и религиозни нрави в Испания. Най-известната сред тях е „Сънят на разума ражда чудовища”. И няма значение, че това гениално с дълбочината си заглавие не е оригинално прозрение на художника Гоя, а е цитат от „Дон Кихот” на художника Сервантес – просто го съотнесете към днешна България, за да схванете с цялото си същество универсалния характер на заложеното в него предупреждение.
Гоя прави триста копия от „Копричос”, продава ги в едно мадридско парфюмерийно магазинче по 320 реала за свитък от 80 отпечатъка. В следващите дни са купени 27 свитъка, но художникът бързо ги изтегля от пазара заради, както пише в едно писмо, страха си от разправии с Инквизицията. Същият страх го кара малко по-късно да подари матриците лично на краля и така да ги спаси от унищожение. Другият страховит цикъл офорти на Гоя е създаден в периода 1810-1820 година и е известен като Катастрофите на войната, Бедствията на войната или Ужасите на войната.
Оригиналното заглавие гласи „Фаталните последствия от кървавата война на Испания с Бонапарт и други изразителни капричос”. Така или иначе, 82-те гравюри от цикъла напълно заслужават кое да е от споменатите имена, дори всички тях заедно. На всичкото отгоре те рязко нарушават дотогавашната художествена традиция войната да се представя в романтична светлина, като се набляга на героизма и военната слава.
Голата, реалистична смърт, изтезанията, изнасилванията, гладът – изобщо, всички отвратителни спътници на войната са реалистично, дори натуралистично изобразени в цикъла и тези изображения добиват библейски мащаби. Като ги гледа, човек направо се пренася в прочутата книга на Свети Йоан и сякаш вижда преките последици от жестоката атака на четиримата конници на Апокалипсиса.
През 1814-та бурбонската монархия се възстановява и на престола се връща заминалият по-рано в изгнание крал Фердинанд VI. Той отменя конституцията от 1812 година, разпуска Кортесите, вкарва в затвора доста хора, налага диктатура и започва гонения. По това време Гоя рисува две големи живописни платна, пак свързани с войната. Първото изобразява избухването на испанското въстание от 2 май 1808-ма в Мадрид, а второто – групов разстрел на въстаници на следващата нощ, когато французите потушават бунта. Тези платна малко или много са опит за изкупление на Гоя заради колаборационизма му с французите.
„Ти заслужаваш да бъдеш обесен, но си артист, така че аз ще забравя” – казва му кралят и дори го оставя на поста главен придворен художник, длъжност, която Гоя, макар само формално, заема до края на живота си. През 1820, вече тежко болен, 75-годишният творец се изнася да живее далеч от всички, в една малка провинциална къща, наречена Домът на глухия. Там той е придружен само от Леокадия Вейс, последната си любима жена и нейната дъщеря, която може би е и негова. По стените на тази къща Гоя рисува знаменитите си Черни картини – истинското начало, както твърдят критиците, на цялото модерно изкуство.
Малко по-късно той заминава уж на минерални бани във Франция, но остава в Бордо като доброволен изгнаник. Атмосферата в Испания е вече нетърпима за него, но Испания е обсебила душата му, така че до края на дните си художникът рисува бикове и бикоборци. През април 1828-ма получава писмо, че синът му Хавиер идва на гости и радостта от тази простичка новина убива трагичният гений Франсиско Гоя.