През 1828 година Никола Карастоянов открива в Самоков първата българска печатница за "щампи" - гравюри върху метал или дърво, както и книгоиздателство. Неговият син Анастас Карастоянов, освен с печатарската и издателската работа, започва да се занимава и с фотография. Интересите и таланта му в тази област наследяват и неговите синове Иван и Димитър, както и внуците му Бончо и Божидар.
България в Османската империя не изостава, фотографията навлиза в големите градове - и чрез пътуващи фотографи, и чрез хора, уседнали по тези места и оставили много трайна следа, обясни в предаването "12+3" фотографът Иво Хаджимишев, куратор на изложбата. Родът Карастоянови има много голям принос за духовното развитие на България, това са хора и на духа и на бизнеса, предприемчиви интелигентни и даровити, отбеляза той:
Те разпространяват книга, знание, те са щампарите, които правят щампите в Самоков, които богомолците в Рилския манастир купуват. Самият Анастас преди да започне да се занимава с фотография е работил по дървената гравюра. Той е бил изпратен в Белград да купува букви на кирилица, така необходими за книгоиздаването, но товарът му от букви бива разпилян от едни размирици на централния площад в Белград. Там го намира негов сънародник, който е фотограф и уредник на Княжевската къща на рода Обренович, той го прибира при себе си и му "отваря очите" за фотографията. Йованович е усвоил във Виена това изкуство, а младият самоковец бързо е навлязал в тези умения и така те са решили да направят фотографско ателие. През това ателие минават всички наши революционери, всички поборници. Те всички са снимани от Карастоянов.
Правнучката на Божидар Карастянов Биляна Брайкова - Карастоянова, която е действащ оператор в момента, е предоставила оригинални негативи и фотографии от семейния архив, наследени от Божидар Карастоянов, разказа още Хаджимишев.
Още любопитни щрихи от изложбата - в звуковия файл.
