Списанието за животопис и култура „Антимовски хан” тези дни отбеляза 20 години от създаването си. За пръв път изданието се появява в Добрич през 1997 година като вестник със същото име. Разпространява се в цялата страна, но и зад граница. Излиза четири пъти в годината.
Когато преди двадесет години създадохме в. „Антимовски хан”, ние бяхме като кутрета, които си играят с кристала на голямата литература, без да съзнават, че самите ще влезнат в него. Загледани в блясъка на великите произведения, вдъхновени и незнаещи, но опиянени от идеята си, ние се носехме през социокултурните пространства на обществото – гневни и възхитени, че и по нашата добруджанска земя, след големите – Йордан Йовков, Йвайло Петров, Дора Габе, ще се навържем и ние на опашката, за да продължим делото на дядо Павел Атанасов (1867-1960), Любен Станчев (1904-1945), Христо П. Капитанов (1903-1971), Яни Калиакренски (1898-1944), Печо Господинов (1902-1945), Йордан Дачев (1923-2009) по пътеката на литературното списание „Поле“(1927)…Днес само искаме да ви кажем, че сме тук, в хана на Йовков и нашата история продължава... – написаха Петранка Божкова, Драгомил Георгиев, Александър Белчев, Красимир Бачков, Драгни Драгнев, Валя Добринчева, Марина Константинова, Генка Петрова, Уляна Андреенко, Керанка Далакманска, Кремена Жечева, Сашо Серафимов и останалите членове на Сдружението на писателите в Добрич, които ни поканиха на тържеството си в литературния клуб „Перото” в НДК.
