Тогава в България се води по същество гражданска война, така че страната е изпълнена с насилие и най-лошите проявления на груповщината. Според мен има нещо такова в хората, което според мен идва от самата природа, има го в приматите, които се разделят на групи и едната група започва да воюва с другата. Това го има и при хората, непрекъснато го има – хората са много склонни да се разделят на групи и да се нахвърлят едни върху други – на национален принцип, на класов принцип. Имам чувството, че те просто си търсят принцип, за да могат да се разделят на две враждуващи групи и да започнат да се борят едни срещу други. И понякога този инстинкт избухва и се превръща в основна социална характеристика на времето и точно това се е случило в България през 20–те години.
Сблъсъкът минава през главния герой – той в своето съзнание има този конфликт и разсъждава за него, но не е поддръжник нито на едната, нито на другата страна, посочва Русков:
Той е представител на легалната опозиция. Той е представител на огромната част от българския народ, така ми се струва като чета нещата, свързани с 20-те години, макар че точно тази част от българския народ е останала мълчалива.