Съдбата на Националния дворец на културата трябва да съпътства името му още от създаването и това е „Дворец на културата“. Ако разглеждахме НДК просто като конгресен център, може би името щеше да е „Национален конгресен център“, но то не е. Мисля, че имаше една доста сбъркана политика в последните десетилетия и отказ на държавата изобщо да застане зад вякакви културни дейности в НДК.
По казуса „Боршош“ Андреева коментира, че на нарушаването на финансовата дисциплина и неспазването на изискванията на Закона за публичните финанси не трябва да се гледа със снизхождение:
В България съществува Закон за публичните финанси, който е аксиоматичен канон за изразходването на публичните финанси и според който не могат целеви средства от едно перо и за една дейност да се прехвърлят по усмотрение на директор, изпълнителен директор, борд или друг орган на управление. Tоест да си самовменява преразпределителна функция на публични средства. Това трябва да се третира с най-голямата строгост от закона, за да не служи за пример на всички държавни институции.
Това управление на НДК да, може би е върнало културни дейности в института, но си позволи нещо, което нито една държавна институция, не би трябвало да позволява – преразпределение на публични финанси и то целева субсидия, в нарушение на Закона за публичните финанси – това са недопустими действия, подчерта Андреева и добави:
Много неща не са известни на широката публика, все още има множество догадки, институциите работят в момента по дешифриране на този скандал, но при всички положения не би следвало да затварят очи и гражданите, а най вече принципалът - това е Министерството на културата. То трябва да докаже, че е национално отговорна институция, която следи за правилното адаптиране и припознаване от „новия стар“ принципал на НДК - изчистване на всичките проблеми, които възникнаха.
И се вижда, че културните дейности и особено в малка държава, както ние икономистите и финансистите казваме - на малък пазар, няма как да имат такава огромна възвръщаемост.
Андреева изтъкна и насоките, в които според нея трябва да се съсредоточат дебатите за бъдещето на НДК:
Първо – този ли е подходящият статут за Национален дворец на културата – търговско дружество, което означава, разбира се изискуема възвръщаемост – печалба, самофинансиране самоиздръжка. Или превръщането му в културен институт от национално значение – такива каквито са Народният театър, Националната опера. Библиотеката, Националната галерия и извеждането на цялата тази група национални флагмани пред скоба на културната политика– тоест това е лицето на една културна политика. Разбира се, това лице се обезпечава със специфичен бюджет.
Ако НДК оттук нататък ще бъде създател на една високохудожествена, висококачествена културна продукция и културни дейности, то при всички положения трябва да има публични финанси и публична субсидия, която да отива за това, каза още Андреева и подчерта, че не е реалистично да смятаме, че от наеми ще се издържат качествени и скъпоструващи културни дейности.
Трябва да има един друг подход изобщо, друго преосмисляне на културната политика и вграждането на НДК подобаващо в рамките на тази културна политика, обобщи Андреева.
Повече по темата чуйте от звуковия файл.
