Васил Макаринов от общността „Български архитектурен модернизъм“, който коментира темата в аванс в ефира на „Хоризонт“, каза, че очаква на дискусията да дойдат много и различни хора, които се интересуват този стил или го прилагат в работата си като архитекти:
От работата си, от проучванията и т.н., съм установил, че интересът към тази архитектура се проявява у хора, които не са архитекти, които изобщо нямат отношение към науката архитектура, обаче пък имат отношение към градската среда, към това, което е около тях, към историята. Така че лично аз смятам, че ще се появят всякакви най-разнообразни, най-интересни хора, разбира се и специалисти-архитекти, чието мнение би било много интересно.
Общността „Български архитектурен модернизъм“ поддържа страница, посветена на архитектурата на българския модернизъм от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век. Нейната цел е запознаване с примерите от тази архитектура, които в много случаи остават в страни от широкия интерес както на любители, така и на професионалисти (архитекти и изследователи). Поради тази причина днес, в следствие на множество ремонти и преустройства, все повече и повече от тези сгради загубват своя автентичен облик, носещ със себе си доказателството за силните връзки с европейското изкуство, които сме имали през разглеждания период, пишат в представянето авторите Васил Макаринов и Теодор Караколев.
В ефира на „Хоризонт“ Васил Макаринов подчерта, че за разбиране и оценяване на естетиката на архитектурния модернизъм е необходима подготовка:
При модернизма, пък и при всеки друг стил, разбира се, естетиката е нещо много важно, ключово. Въпросът е, че естетиката - конкретно на модернизма, е може би малко по-трудно разбираема и асимилируема, тъй като тази стилистика предявява една необходимост тази архитектура да бъде по-ясно позната като лексика, като начин, по който се изразява, а именно - посредством тази доста елегантна игра на пропорции между отделните форми, обеми и т.н., която всъщност не е в самото украшателство, както е в по-ранните стилове, а по-скоро в точно тази чистота и игра на отделните обеми.
И моето лично мнение всъщност е, че се стига до такива фрапантни случаи като идеи за надстрояване на комплекс "България" и други такива, поради това, че не се осъзнава, че тази архитектура в този й вид - автентичен, близо до оригиналния проект на архитектите, тя само в този вид е ценна, коментира още Макаринов и добави: Иначе просто става един спомен. Някакво знание, че там е имало някаква сграда и дотам.
По отношение на отговорността за запазване на знакови архитектурни образци в София Макаринов посочи:
Смятам, че основната грижа трябва да бъде в ръцете на самите собственици, които, поне по мое лично мнение, осъзнавайки стойността на тези сгради, не биха си и помислили да нарушават техния автентичен вид.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
