Най-топло тези дни беше в района на Калиакра. Положението се охлади по познат пиар начин, което дава и привкус на нещо не неочаквано.
Високите температури там се разпростираха върху 7600 дка. Основно трънаци и камънаци, нарочени като земеделски земи, в които никога не е имало земеделие. Е, почти. Но са до морето. И са добре продаваеми. Досега.
Страната ни е осъдена да плаща глоби, започващи от няколко милиона евро и продължаващи по 20 000 на ден заради незаконно построени из тези земи хотели, спортни комплекси и ветроегенератори. В много близкото минало бивши и настоящи управници охотно се снимаха под перки и до голфови дупки и обясняваха, че това е бъдещето на района. И добре знаеха, че това е незаконното бъдеще. Но нали пада спонсорска пара, става. Да не говорим, че всички ние плащаме прескъпа енергия, дори и нереална от този перки. Перките на нашите хора. Или просто нашите. На управниците – не на плащачите. Накрая ни наказват. Плащаме пак ние, плащачите. А перките и игрищата остават. Със скъпата енергия и подстриганите дупки наоколо. И за да се замаже някак си положението, се нарочват 7600 дка.
Местният народ протестира. Как на юг може да се циментира морето, а на север не можело? Приказките за лозя, градини и зърнени култури са за пред телевизията. Там стотици години нищо не се е сяло. Няма как. Но може да се строи. И красиво, и до морето, и до границата.
Ако заповедта беше останала, цената на имотите падаше здраво. Може би това е била и първата цел. Както се казва, живеем в света на суджука.
Но има и нещо друго. В този район на Добружда, на 4-5 км надълбоко, са най-богатите у нас находища на качествени въглища, нефт и газ. Засега няма технологична възможност и най-вече икономическа изгода от разработка. Засега.
Както се вижда, всяка заповед е предпоследна. Дори с риск да плащаме много глоби. В края на краищата ги плаща електоратът. Явно му харесва да е такъв.
