Има много крайности в оценките за живота и делото на Александър Македонски. Аз лично трудно приемам безпрекословното възхищение към него и то не само заради предразсъдъците на моето време, от които не мога да избягам, тоест, съзнанието, че реализацията на амбициите му е платена с много смърт.
Айрън Мейдън, Дежа вю, 38.05
От друга страна, не съм съгласен и с мнението, че Александър е просто „един впиянчен млад престъпник, който вилнее с бандата си”. Да, той обича вино, пие го постоянно и в големи количества. И как не, след като може да си позволи най-добрите вина в целия свят. Пък и такава е традицията на македонската аристокрация – пие се по цели нощи. Но само завистлив член на група за анонимни алкохолици може да нападне Александър заради виното.
Да, и при него алкохолът води до инциденти. Веднъж, пиян и разгневен, убива приятеля си Клит, командир на стражата, спасил живота му по-рано в битка. Още по-голямо мазало става и когато, предизвикани от Александър, войниците му участват в надпиване с него и 42 умират от препиване. Но нито стратегическата политика, която той води, нито победите му като главнокомандващ, нито битките, в които участва пряко като воин, нито начинът, по който управлява огромната си, разнородна, разноезична и многобожна империя, показват особено влияние на алкохола – тези неща при Александър всъщност са плод на истински гений, не на впиянчен мозък.
Айрън Мейдън, Дежа вю, 38.05
Александър Македонски показва изключителни качества още от дете. Първият силен източник на влияние е майка му, Олимпия. Тя подклажда царското му самочувствие и го въздига до небесата. Опитва също да възпита сина си да не следва примера на лошия си баща - по отношение на жените да речем. Цар Филип е голям женкар и хойка, нищо, че има седем или осем официални съпруги. Между него и Олимпия, четвъртата му жена, напреженията се задълбочават, но не заради ревност, свързана с любов или секс. Олимпия не му отстъпва в хойкането и също има своите млади мъже.
Но проблемът е властта. Олимпия не е стандартна съпруга за времето. Тя е принцеса от елинското племе молоси в областта Епир. Баща ѝ, цар Неоптолем I, е потомък на самия Ахил, а дъщеря му е възпитана горда и със свободен дух, характерен за магьосническите жени на варварите траки и илири, не за елините и македонците. За тях жените основно са инструмент за производство на наследници, а при полигамните царе в Пела – и за политически съюзи. Отношенията са прости – мъжът командва, жената мълчи и изпълнява. Ако мъжът иска секс с жена за удоволствие – отива при проститутка. Ако иска още по-голямо удоволствие, както се смята, взима си момче. Но със собствената жена да се говори за лиготии като любов – изключено. Една жена може да е женена за царя, тоест, да е царица, но това е празна дума, тя няма влияние върху политиката, нито по някакъв начин може да контролира мъжа си.
Така е свикнал Филип II, но с Олимпия нещата не стоят точно така. На всичкото отгоре, тя е посветена в Орфическите и Дионисовите мистерии и мнозина я смятат за магьосница. Има версия, че точно покрай мистериите двамата с Филип се виждат и влюбват далеч преди сключването на политически изгодния си брак. Но все пак не любовта, а силният характер на Олимпия, плюс факта, че тя ражда Александър, единственият нормален, а не слабоумен син на Филип, я прави влиятелна фаворитка. За известно време.
Айрън Мейдън, Море на лудостта, 12.36
Александър расте със съзнанието, че е наследник на македонския трон и обучението му е съответно - не само воин на бойното поле, но стратег, политик, дипломат. Първият му учител е Леонид, той доизгражда силния характер със спартанско възпитание, привиква го към простота в обноските и нуждите, калява волята му да се владее и въздържа от всичко. Веднъж Леонид заварва момчето да се моли и го укорява, че гори много от скъпия тамян. Александър помни като слон и винаги отвръща на подобни критики. След години той превзема Тир, средиземноморски център за търговия с аромати и подправки - и оттам праща на Леонид 18 тона тамян.
Освен удоволствие от ироничната закачка, така той икономически осигурява любимия си първи учител за девет живота. След Леонид идва Лизимах, актьор и шут, който му преподава изкуства, включително умението да свири на лира. Когато Александър е на 13, баща му наема за придворен учител самия Аристотел, човек, който не просто предава наученото от други, а е първоизточник на знание. Философия, риторика, политика, зоология, медицина, астрономия – всички тези и още много мъдри науки усвоява младият Александър. Най-скъпото, което му остава от учителя обаче, е „Илиада”, едно томче, което Аристотел поръчва специално за ученика си. Интересът към науките е така силен у Александър, че на знаменития си поход за завладяване на света той води със себе си огромен екип, за да проучва и описва всичко по пътя – растения, животни, хора, географски обекти, астрономически наблюдения. Голяма част от докладите, заедно с някои растителни и животински екземпляри, се изпращат обратно на Аристотел, който пък ги използва в научните си книги.
Може би единственото, което ученикът не възприема от учителя, е съветът му „да бъде водач на гърците и тиранин за варварите”. Било по своя воля, било притиснат от необходимостта да управлява огромната империя с възможно най-малко сътресения, Александър се сближава с варварите, които завладява. Той усвоява дрехите и обноските им, дава им висши постове в администрацията и командването на армията, прави си харем с 365 наложници, жени се за варварски принцеси и дори организира масова сватба на 10 000 войници с варварски момичета. Този съзнателен опит да се създаде нещо като смесена азиатско-европейска раса обаче, както, впрочем, и повечето други идеи и завоевания на Александър, се разпада веднага след неговата смърт, когато азиатските момичета са прогонени или зарязани от европейските си мъже.
Айрън Мейдън, Бегачът…..25.45
Когато Александър е на 13, се случва знаменитата случка с укротяването на коня Буцефал, която, според една легендарна версия, кара Филип II да възкликне: „Сине, ти трябва да си намериш по-голямо царство от Македония, което да е подходящо за теб”.
Какво всъщност става? Някакъв човек предлага на царя да купи един черен кон с бяла звезда на челото, много красив, но и твърде див, с огромна глава. Оттам, впрочем, идва и името Буцефал, което значи „волска глава”. Филип, като вижда необуздания нрав на коня, а вероятно и чува разказите, че той яде дори човешко месо, отказва. Александър обаче е вече така опитен с конете, че вижда нещо интересно – всъщност конят се плаши от сянката си, затова се държи като обезумял. Той взима разрешение от баща си, отива до Буцефал и, докато му говори гальовно, обръща го с очи към слънцето, за да не вижда сянката и го подчинява.
От този момент нататък двамата са неразделни, Александър язди в много битки огромното животно и създава истински мит около него – още един начин да се приближи до своя голям герой – Ахил, чиито коне са безсмъртни. Все пак се оказва, че Буцефал умира. Умира в Индия, в битката срещу цар Пор, на възраст 30 години, както сочи древният гръцки историк Ариан от Никомедия. За да отбележи раздялата със знаменития си кон, Александър основава цял нов град на западния бряг на река Хидаспес и го нарича Буцефалия - днешният Джелум в Пакистан.
Айрън Мейдън, Обратно…..25. 27
Обучението на Александър свършва, когато Филип II заминава за Византион и оставя сина си да управлява. Северните варвари започват да се бунтуват, но имат лош късмет с амбициозния и добре обучен Александър. Той е само на 16, но повежда армията и ги укротява на бърза ръка. Баща му е доволен, бъдещето изглежда розово, но късметът изневерява на всички.
На следващата година Филип се жени за девойката Клеопатра Евридика, дъщеря на Атал, влиятелен македонски генерал. На сватбения пир Атал подхвърля, че Македония най-после ще има наследник истински македонец – като визира „нечистата” майчина кръв на Александър. Момчето замеря генерала с ябълка и скача да го бие, но баща му взима страната на Атал. Александър се подиграва грозно с баща си и през нощта с Олимпия изчезват от Пела на доброволно изгнание в Епир. Там стоят седем месеца, а посредници опитват да сдобрят баща и син. Нищо не става обаче, докато Клеопатра Евридика ражда на Филип поредната дъщеря и проваля плановете за абсолютно чистокръвен наследник. Александър и Олимпия се връщат в двореца, но вече много внимават.
Минава още година, докато на една сватба Филип II е заклан от собствения си бодигард и любовник Павзаний, на свой ред убит от хората на Александър. Атал е на мисия, няма кой да мъти водата и армията моментално подкрепя 20-годишния младеж за цар – момент, от който започва и превръщането на Александър III Македонски в Александър просто Велики.
Айрън Мейдън, Висок достъп, 00.00
