Макар и в намален състав, разучават химните на САЩ, Израел, Китай, или този на Европейския съюз, за гостувания на VIP личности и делегации, и то за кратко време. Неизменно са на линия при международни срещи и на съборите на дружбата в пограничните села със Сърбия и Македония.
Това е една невероятна атракция. Хората ни – нашият фолклор е невероятен, всяка друга музика, която свирят – и валсовете, и химните... Това е нещо, което е на живо, което се прави от сърце, от душа и това трябва да се оцени, разказват местни почитатели на оркестъра. Има и критично настроени:
По един и същи начин е подреден репертоарът. Да го разместят малко, да има изненада!
Репертоарът на музикантите е изключително разнообразен, твърди Емануела Миланова, експерт от отдел "Култура":
Освен класически произведения те изпълняват много испански, мексикански, разнородни произведения, които събуждат духа и подканват дори гостите на града да се включват, да танцуват добре познати латиноамерикански танци. Създават една изключителна атмосфера в летните дни.
Доайен Божидар Друмохарски, който свири на саксофон и кларинет, споделя:
Нашият оркестър е специфичен. Липсват много от инструментите, които са в класиката – ето например нямаме флейта, нямаме тромбон. Не че не ги купуват, но няма музиканти. Няма кой да свири на тях.
Имаме всички химни. Даже си спомням – беше преди години, мисля, че беше за химна на Китай. Тогава нямаше машини да ти вадят нотите, ходихме четирима човека и преписвахме във военния оркестър в София. Преписахме специално този химн и го направихме.
Немалко членове на оркестъра са с побелели коси, на пенсионна възраст и са на граждански договор. Емануела Миланова допълва:
Голяма част от тях вече са пенсионери, но продължават да свирят, защото без тях оркестърът няма как да продължи да съществува. Жалко е, че много малък е интересът. Няма млади хора, които да проявяват желание да станат част от оркестъра.
Кюстендил държи на духовия си оркестър, подчертава Миланова:
Идеята ни е все пак музикантите и техните произведения да стигнат до по-голяма аудитория. Затова променяме и времето. Вечерите са един изключително подходящ момент, тъй като центърът на града е доста оживен, разхождат се много хора, които така или иначе са излезли на разходка. Доколкото и аз чувам от хората, казват: "Колко е хубаво, дори да не седнеш на арката да ги слушаш, да се разхождаш из града и да слушаш звуците на оркестъра." Създава се една наистина прекрасна атмосфера.