Христо Атанасов разказва:
От 90-та година - след прехода, се оказа така, че работата ми е специфична с комплексен труд и в този труд се навъртат все такива юнаци - било от произвола или от сиропиталища пуснати, вече навършили години, и търсят всякакъв вид работа само и само да могат да оцелеят. Свършвайки работния ден, той казва: „Аз нямам и къде да спя“.
Така Христо Атанасов, който е в бизнеса с вторични суровини, решава да подслони несретниците и да им помогне с работата. В началото преустроили бивша ветеринарна лечебница във великотърновското село Шереметя, плащали за порутената сграда наем на държавата, но после нещата се объркали. Приютът бил прехвърлен в село Леденик. Христо Атанасов е помогнал на десетки:
Учех ги на занаяти и доста момчета така усвоиха от занаятите и сега има в Холандия, в Дания, в Германия, има и в България, които работят. Но има и диви момчета, всички не могат да бъдат еднакви, които не хващат нищо.
Сега Христо Атанасов си е поставил за цел да направи малки сглобяеми къщички, за да имат децата и възрастните, които е приютил, относителна самостоятелност. За да му помогнат, във Велико Търново ентусиасти организират благотворителни базари, на апелите откликват и дарители. Повече по темата чуйте от репортажа на кореспондента на БНР в старата столица Здравка Маслянкова.