С Лиел Александра ме срещна щастливият журналистически шанс. Дните на българската култура в израелския град Бат Ям и международният фестивал, организиран от продуцента Весела Райчинова, на който бях поканена през май в Израел, ми поднесоха поредното литературно приятелство. С изключително талантливата млада поетеса, която живее в Холон, разменихме стихове и впечатления. Разговорите и кореспонденцията ни продължиха по-късно в социалните мрежи. Бях много изненадана, че тя се занимава с икономика, бизнес и финанси, и че работното й място не е в някое израелско издателство. Наближава есента - сезонът, в който Лиел Александра обикновено се връща в България. Тя обожава родния си Пловдив, но и планинските езера. Зареждат я с думи и енергия. Пише на иврит и после се превежда сама на български. Поезията за нея е мъка по хармонията. Дори когато трябва да прекопае българското си лозе, отново избликва поезия. За носталгията по българското, за поетичната й книга, за неспокойствието на таланта - за всичко това чуйте в нашия разговор с Лиел Александра Адмон.