Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Юбилейната стихосбирка за 80-годишнината на Петко Кицов – поет и журналист, трябваше да се появи тези дни. Съдбата обаче реши друго. Точно преди рождения си ден, на Петковден, поетът Петко Кицов се пресели в по-добрия свят. Роден е на 21 октомври 1937 в с. Манастирище, Врачанско. Завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил в Българското национално радио и в Министерството на културата. Ще го запомним и като дългогодишен главен редактор на някогашната радиостанция „Младост”. Негови стихове са публикувани в почти всички вестници, списания и литературни алманаси. Превеждан е на чешки, руски, украински, молдовски, френски и сръбски. Дебютира през 1974 година с „Кръстопът на птиците”. Други негови поетични книги са: „Вис срещу вятъра“, „Сърце под корени”, „Далечни думи”, „Знак”, „Над светлината на душата” и стихосбирката за деца „Вятърче немирно”. Литературните критици не поставят името на Петко Кицов в списъка на поетите от „първия ешелон”. Но поезията му е събрала философията на изпитанията на живота и моралната идея, скрити във вечния стремеж на човека към съвършенство – написа за него Александър Геров. Томчето на издателство „Български писател”, посветено на Петко Кицов in memoriam, включва отзиви на литературната критика, както и най-значимото от творчеството му дотук, заедно с няколко нови негови стихотворения. Поклон пред паметта му!
Зимно слънце
Ако в спомен въздъхне мълчалива любов И потръпне от удар сърдечната вена - Не е време за болка и за студ непременно- а е знак, че душата има белег суров.
Сред кръга на съмнения, обич и страх Ти стоиш и се блъскаш в една бариера. Синьо утро и пламъче ще потрепери- Туй е знак, че душата пази белег суров.
Над далечния спомен с разкривени черти, с труден жест ти отново живота бълнуваш, а гласът ти пресипнал от нейде нахлува - туй е знак, че душата твойто име шепти.
На живота през зимното, бурно море Притисни се до мен и без страх ще преминем. Зимно слънце ще свети над Оназ гилотина. Туй е знак, че без огън сърцето ще спре... Петко Кицов
