Изборът на художничката Анжела Минкова за новата изложба, озаглавена: „Бялото е бяло е бяло“, отново е предизвикателство и вникване в богатството от техники и изразни средства, които тя винаги осмисля с размах и себеотдаване. Бялото, сухото Преге или както се нарича още релефен печат върху хартия, донася до нас естетиката на едно всеотдаване на изкуството, едно обсебване, една алхимия и манна небесна, която е същността на Анжела Минкова. Дали ни води през пустинята, дали ни кара да препускаме през котешкото време, като е изрисувала – в една своя изложба – „Мона Лиза, в скута си с котка със зелени очи, дали импулсивно ще ни покаже едно разлято цветно петно, което изразява „тайнства в поетичния полет на въображението“.
Ще цитирам една мисъл на художествен критик, която най-смислено показва същността на този артист, Анжела Минкова: „… едно възрастно момиче, което продължава да си играе с парчета от стилове, перушини, стъкълца и човечета в целия им метафизичен смисъл. Тя се върти като дервиш, в екстаза на визуалната си ерудиция“. Отново може да се каже, че художникът увеличава територията на света.
Анжела Минкова подхожда към творбите си като морална и честна личност, по някакъв, особен неин начин опитомява нещата в изкуството от древността до днес, водена от висок професионализъм и дълбоко преживяване. Всичко в нея е на границата на трагичното и комичното, на границата на екстаза, който обаче тя умее да изрази в различните сюжети, техники и поетични слова в цялата си емоционална същност.
